Джуд Деверо - Лея

— Това ли е любимата на Уесли? — плахо прошепна Лея.

— Запомни, Лея, ти си съпругата на Уесли.

Кимбърли слезе по стълбите и тръгна към тях.

— Кимбърли, отдавна не съм те виждал — Травис хвана гостенката за раменете и я целуна по бузата. — Познаваш ли Лея, моята снаха?

— Бегло — каза Кимбърли мило и протегна ръка. — Аз съм Кимбърли Шоу.

Рийган забеляза, че Лея проявява слабост пред Ким и й стана неприятно.

Бившата годеница на Уесли много добре осъзнаваше чара, с който завладяваше хората.

— Щастлива съм да се запознаем — меко каза Лея.

— Моля да бъда извинен, уважаеми дами — каза Травис — трябва да се върна на работа.

Когато той излезе, Рийган покани Ким на чай.

— Ако не ви отнемам време, имам някои новини за вас — отговори госпожица Шоу.

— За Уесли? — нетърпеливо попита Лея, като я последва нагоре по стълбите.

— Нищо ли не си чула за него? — повдигна вежди Кимбърли.

— А ти чула ли си? — прекъсна я домакинята. Поведе я към една малка приемна и поръча чай.

— Не бих казала — скромно отвърна Кимбърли. — Да си призная откровено, бях много разочарована от това, което се случи миналата година. Месеци наред ми беше трудно да чувам името на Уесли.

Лея си играеше с пръстите на ръцете си. Не беше се замисляла как ли се е чувствала тази жена след като е загубила мъжа, когото обича.

— Както знаете — продължи Ким — беше планирано да замина за Кентъки заедно с Уесли и брат ми. Очаквах с нетърпение да замина в тази нова страна заедно с… — тя спря, когато прислужникът донесе чая.

— Не си дошла, за да ни разкажеш за миналогодишните си планове — сряза я Рийган. — Защо си тук?

Едри сълзи замъглиха красивите очи на Ким.

— От деня в църквата животът ми стана отвратителен. Вероятно не можеш да си представиш какво означава това, Рийган. Постоянно ми се надсмиват. Всеки път, когато отивам в църквата, някой ми напомня как бях изоставена.

Тя погледна към Лея, която все още си играеше с пръстите на ръцете.

— Дори децата измислят стихчета за това, което се случи.

Зарови лице в ръцете си:

— Ужасно е. Не мога повече да понасям всичко това.

Въпреки всичко Рийган почувства известно съжаление:

— Какво можем да направим за теб? Травис може да поговори с хората или…

— Не. Единствения начин е да замина. Лея — каза тя с молба — ти не ме познаваш, но искам да направиш нещо, което ще спаси живота ми.

— Какво е то? — сериозно попита Лея.

— В последното си писмо Уес пише, че се връща в края на март. Тогава вие двамата и брат ми ще потеглите за Кентъки.

„Един месец!“ — помисли Лея, само след месец той ще си бъде у дома и тя ще бъде наистина негова съпруга.

— Нека дойда с вас — говореше Кимбърли — ще пътувам със Стивън и ние четиримата ще отидем там, където никой няма да знае какво се случи. Моля те, Лея, знам, че нямам право да искам каквото и да било от теб, но ти си виновна за всичко…

Рийган се изправи и каза рязко:

— Мисля, че искаш прекалено много от Лея. Не смятам, че тя трябва…

— Моля те, Лея! Може би ще си намеря съпруг в Кентъки. Тук всички ми се надсмиват. Много съм нещастна. Наистина съм нещастна, че ти притежаваш единствения мъж, когото съм обичала и…

— Да — сериозно отговори Лея — разбира се, че можеш да дойдеш с нас.

— Лея, трябва да обсъдим това — намеси се Рийган.

— Не — отговори Лея. — Вината е моя и аз ще направя всичко, за да ти върна поне част от това, което загуби.

— Не си отговорна — започна Рийган, но Лея я погледна така, както не я беше гледала никога.

— Би ли наляла чай — обърна се тя към нея. Етърва й седна и се подчини.

Тя направи последните бодове по края на покривката от бели и сини ирландски мотиви. Приглади я с ръка и вдигна поглед като чу смеха на Джени.

— Въобразявам ли си, или ръцете ти треперят наистина?

Лея отвърна с усмивка:

— Мисля, че малко треперя. Това звънецът ли беше? Джени продължи да се смее:

— Боя се, че не!

— Мислиш, че ще забравят? Имам предвид, Уесли да пристигне, а те да не ми кажат.

— Лея — Джени положи ръка на рамото й. — Травис и Рийган също го очакват. В момента, в който се появи, те ще ударят камбанката.

В този миг от пристанището долетя високият и развълнуван звън на камбанката.

Лея не помръдна. Лицето й беше пребледняло.

— Не бъди толкова уплашена. Ела да го поздравим — каза с усмивка Джени.

Лея бавно се изправи и притеснено огледа роклята си. Беше облечена в коприна с наситено ръждив цвят с диагонална сплитка. Цветът подчертаваше кестенявите оттенъци на косата й, а високата талия беше обшита с черни копринени панделки. Повече панделки бяха вплетени във вдигнатите й нагоре коси, от които се спускаха водопад бляскави къдрици.