Джуд Деверо - Лея

— Не — меко отвърна Никол. — Утре ще я заведа у дома. Твърде дълго отсъствах. А е и време да я облечем.

— На мен ми изглежда облечена — сериозно каза Травис, като гледаше дълбокото деколте на муселинената рокля.

— Травис — повиши тон Рийган, готова да обясни какво точно мисли за многозначителните му погледи.

Никол се засмя и предотврати назряващото скарване.

— Лея трябва да дойде с мен. Най-накрая пристигнаха платовете, които поръчах. Ще започна да я уча как да управлява фермата. Тя трябва да започне на някое малко местенце, преди да се залови с огромната ти плантация.

Травис отпусна смръщеното чело и се усмихна широко. Пое ръката на Лея и я целуна.

— Ще ми липсва хубавото ти лице, но Клей ще се грижи за теб.

Рийган я изпрати до спалнята на Уесли.

— Никол разполага с цяла армия французи, които се грижат за стопанството й. Тя ги познава още от дете. Миналата година с Клей бяха във Франция и ги доведоха със себе си. Шивачката й е шиела дрехи и за кралицата. А сега спи спокойно, защото утре ще ставаш рано. Лека нощ.

Лея се съблече. Роклята, която носеше, беше от гардероба на Никол, добре прекроена и поправена. Облече чиста нощница и се мушна в леглото. Сега е юли, помисли си, предстои зимата, а после пролетта и чак тогава Уесли ще се върне. Докосна чистата си мека коса. Знаеше, че изглежда съвсем различна. Молеше се той да я хареса когато се върне. Повече от всичко искаше той да е доволен.

— Аз ще бъда най-добрата съпруга на света — прошепна тя и заспа усмихната.

Още по тъмно на другата сутрин Травис изпрати Никол и Лея до пристанището. За петте месеца при Станфорд Лея бе видяла от плантацията едва толкова, колкото се виждаше от прозореца. Бе прекарала времето си вътре с Рийган и Никол, учейки се как да върви, как да говори, как да се държи, как да сяда и как да става. Бе издържала всички изпитания, на които я бяха подложили.

На пристанището Травис се наведе и я целуна по бузата. Лея бе много учудена.

— Ще ни липсваш — извика той, докато един мъж й помагаше да се качи в чакащия платноход.

Тя с усмивка им махаше за сбогом. С умиление си спомняше колко добре се отнесоха с нея всички. На моменти почти забравяше колко й беше тежко понякога.

Обърна се към Никол.

— Ако и Уесли беше тук, всичко би било прекрасно — каза тя през смях.

— Надявам се да си права — промърмори Никол почти на себе си.

На пристанището Ейръндел чакаха две двойки близнаци — две шестгодишни момчета и една прекрасна двойка на по седемнадесет години — Алекс и Аманда. Клей търпеливо изчака всички да прегърнат жена му, след това я взе в ръцете си и страстно я целуна. После поеха към къщи, като държаха момчетата за ръка и се гледаха в очите.

— Винаги се държат така — отбеляза Алекс с пренебрежение.

— Те са влюбени, идиот такъв — отговори Аманда, преди да се обърне към Лея. — Искаш ли да видиш плата, който пристигна? Чичо Клей каза, че е за теб.

— Има по-интересни неща, които трябва да свърша. Моля дамите да ме извинят. — Алекс се качи на един красив дорест кон и препусна.

— Така или иначе нямаме нужда от него — каза Аманда. — Трябва да побързаме. Мадам Жизел става ужасна, когато я оставим да чака. Ако започне да те тормози, я заплаши, че ще я върнеш обратно във Франция.

Аманда сподели, че тази заплаха я кара да мълчи поне няколко минути.

Аманда и Лея тръгнаха заедно, бъбрейки. Лея наблюдаваше утринната суетня на хората, които влизаха и излизаха от различните постройки. Питаше за всяко нещо.

— Къщата на надзирателя, помещенията за работниците, хладилното помещение, конюшните, кухнята… — отговаряше Аманда.

— Тя е горе и ни чака — добави накрая и поведе новодошлата през осмоъгълна веранда на гърба на голямата къща по красиви стълби, покрай маси, покрити със свежи цветя.

— Мама, т.е. Никол обича много цветята. Ето ни, госпожо — учтиво се обърна Аманда към една мъничка жена с голям нос и сурови черни очи.

— Свободното ви време приключи — тя говореше толкова странно, че Лея едва я разбра. — Сега трябва да се захващаме за работа.

— Тя говори с ужасен акцент — прошепна Аманда.

— Навън! — изкомандва мадам. — Имаме много работа, а вие пречите.

— Разбира се — момичето направи реверанс и смеейки се напусна стаята.

— Нахално момиче! — рязко се скара жената, но в гласа й се прокрадна нотка на обич.

Започна да изучава Лея, като я обхождаше и оглеждаше от всеки възможни страни.