Джуд Деверо - Лея

— Това въобще няма да свърши работа. Години наред не са полагани никакви грижи за кожата й.

Лея, загърната в памучен халат, бе отведена в една друга стая с вана с…

— Какво е това?

— Кал — отговори Рийган през смях.

Лея бе потопена във ваната и после бе принудена да седи гола, додето калта по нея изсъхне. Тази процедура се повтори три пъти. След това легна на една маса, докато двете жени с груби кожени ръкавици се мъчеха да свалят изсъхналата кал от тялото й. Следваше нова вана с вода и растително масло, разтривки с краставичен крем…

— Не е зле — каза Рийган в края на деня. Косата й беше разпръсната по челото, а роклята й беше отчайващо мръсна. — Постигнахме доста.

Тя плесна Лея по голото дупе, връчи й един халат и я заведе до горния етаж. Девойката се чувстваше изтощена. Усещаше кожата си жива и горяща. Строполи се в леглото.

На следващата сутрин Никол и Рийган отново се появиха в стаята. Лея изпъшка и се зави през глава.

— О, не, Лея — засмя се Рийган. — Посрещни деня с усмивка.

Издърпа завивките, но Лея сама слезе към стаята на „мъченията“.

— Изгарях от нетърпение да направя това — каза Никол, като свали бонето от мръсната й коса. — Чудя се какъв ли цвят е?

Лея седна на един твърд стол. Никол разресваше косите й. Четката беше толкова твърда и тази жена толкова силно я впиваше в кожата й, че в очите на Лея се появиха сълзи.

— Пърхот — промърмори Никол.

Лея дори не знаеше какво значи това. През това време Рийган мажеше лицето й с овесена маска. Когато маската изсъхна, те започнаха да мият главата й. Четири пъти слагаха шампоан, за да могат да отмият наслояваните в продължение на години мазнина и мръсотия.

— Кълна се, че забелязвам червеникави оттенъци — каза Никол.

Дори мокра, Лея чувстваше главата си по-лека от всякога. Преди да успее да продума, Никол започна да маже пълни шепи майонеза върху чистата й коса. Завиха я с гореща хавлиена кърпа и я оставиха сама в затъмнената стая с глава назад и стъргани сурови картофи под очите.

Тя продължаваше да мисли за Уесли. „Аз наистина съм негова съпруга и той заслужава да изтърпя всичко това.“

Вечерта измиха косата й и я изплакнаха с дъждовна вода, лимонов сок, оцет и розмарин. Никол бе покрила всички огледала по пътя от спалнята на Уесли до помещенията, където работеха. Тя нямаше представа как изглежда, но когато потъваше в леглото си, знаеше, че ухае на хубаво.

Лея се ужаси, когато разбра, че Никол и Рийган очакват от нея да сменя бельото си и да се къпе всеки ден. Мислеше, че ще приключи веднъж завинаги с тези процедури. Но на третия ден отново я потопиха във ваната. Те бяха решени да омекотят получените от години тежък труд мазоли по тялото й. Жулеха лактите и колената й, избелваха ги с лимонов сок и масажираха с ягодов крем. Непрекъснато я поучаваха. Никол я учеше как да се грижи за кожата и косата си, дори ако е прекарала цял ден на полето зад конския впряг. Понеже не можеше да чете, налагаше се да помни наизуст рецептите за кремове, маските за лице, балсамите за коса, шампоаните и така нататък. Караха я да рецитира всичко това дори насън. След две седмици Никол зарови ръце в чистите, меки и бляскави коси на Лея и запита:

— Мислиш ли, че е време да се види в огледалото?

— Почакай — засмя се Рийган. — Облечи това, Лея. Подаде й наситено зелен халат от копринена тафта с бродерия от мънички цветни птички.

— Не мога — поколеба се Лея, но погледа на Никол я накара да свали обикновения муселинен пеньоар, който носеше и да вкара ръце в копринения. — Чудесно е — възкликна тя, като усети допира на нежния плат.

— Добре. Застани тук.

Рийган настани Лея пред едно голямо, покрито с чаршаф огледало. После със замах го откри. Лея не реагира. Нямаше представа кой се оглежда в момента. Обърна се, за да види кой е зад нея и когато отражението също се обърна, остана безмълвна.

Жената в огледалото не беше просто хубава. Беше красива. Дълга гъста кестенява коса се спускаше на водопади по раменете и по гърба й. Очите й бяха големи, зелени и изразителни, а устните й — пълни и чувствени. Тя внимателно повдигна ръка, за да докосне бузата си и в следващия момент се свлече на леглото. Рийган и Никол се смееха.

— Мисля, че успяхме — каза Рийган победоносно. — Искам да я покажа само за миг.

— Рано е — предупреди Никол.

— Ела, Лея — каза Рийган.

Хвана я за ръка и я поведе към онази част на къщата, която никога не беше виждала. Минаха през дълги коридори, покрай огромна трапезария.