Джуд Деверо - Лея

— Да, да, добра фигура… малко едър бюст… мъжът ти го харесва, нали…

Лея се изчерви, усмихна се и заоглежда тапетите на таванската стая.

— Ела, ела. Не стой там. Имаме много работа. Кажи ми какво харесваш и да почваме.

Тя забърза между рафтовете, отрупани с топове платове. Лея докосна едно парче наситено синьо кадифе:

— Аз… аз не знам. Всичко ми харесва. Обикновено Никол и Рийган…

— А, хубава работа! — сряза я мадам Жизел. — Госпожа Рийган не е тук, а госпожа Никол се е отдала на страстите с този свой великолепен съпруг и няколко дена няма да има възможност да се занимава с нищо друго. Трябва да се научиш да разчиташ на себе си. Изправи се! Нито една дреха не ще ти стои добре, ако раменете са отпуснати. Трябва да се гордееш със себе си. Ти си красива. Имаш богат красив съпруг, който скоро ще се върне и ние ще ти приготвим великолепни дрехи. Има много неща, с които можеш да си горда. Покажи ги!

Лея си мислеше, че тя е съвършено права. Аз имам, имам с какво да се гордея.

— Това ми харесва — каза тя, като се обърна към един от рафтовете и докосна топ ръждивокафяво кадифе.

— Добре. Какво още?

— Това, това и… онова.

Мадам Жизел погледна Лея и се засмя:

— Може да изглеждаш уплашена, но ти не се страхуваш от никого. Нали?

Лея прие въпроса съвсем сериозно.

— Никол и Рийган са толкова уверени в себе си, че всичко, което правят, изглежда съвършено.

— Те са родени в богатство. Но хора като теб и мен трябва да се учат. Аз ще ти помогна, ако не се страхуваш от упорита работа.

Лея си спомни как ореше с хомот на раменете си и се усмихна.

— Хората, които живеят в такива къщи, дори не подозират какво е работа.

— О, ти ще узнаеш — каза шивачката.

Последваха дни на безкрайни измервания, закарфичвания и суетене от страна на мадам.

— Бельо — постоянно повтаряше дребната жена. — В тази отвратителна ферма, където отиваш, няма да можеш да носиш непрекъснато копирана. Но бельото ти трябва винаги да бъде достойно за дама, независимо какво си облякла отгоре.

Отначало Лея бе шокирана от полупрозрачните дрехи от индийски памук, но после свикна с тях и ги хареса. Мадам и нейните работнички направиха изключителен гардероб с много всекидневни дрехи от щампован муселин и няколко копринени и кадифени рокли. Беше подготвена за всякакви изненади на новото място, независимо в какво обкръжение и при какво общество би попаднала.

Мадам винаги помагаше на Лея да бъде самоуверена:

— Сега ти си Станфорд и ти принадлежат всички привилегии на името ти.

Несъзнателно Лея започна да ходи изправена. Само за месец започна да се държи така, сякаш винаги се е хранила на маса и е носила сатенени дрехи.

Когато приключи жътвата и реколтата бе събрана, Клей имаше достатъчно време да се отпусне и да обърне известно внимание на Лея. Всяка сутрин те излизаха заедно и той я учеше да язди. Една нощ той сподели с Никол:

— Харесвам я. Много е сериозна, винаги се стреми да задоволи околните. Опитва се да научи всичко.

— Това е заради Уесли — отговори Никол, като откъсна очи от ръкоделието и погледна съпруга си. — Тя все още вярва, че светът се върти около този мъж, въпреки че той на два пъти я изостави — след единствената нощ, в която са били заедно и след самата им сватба. Надявам се…

— Какво се надяваш?

— Уесли твърде много прилича на Травис. Когато намисли нещо, е почти невъзможно да бъде убеден в обратното.

— В какво искаш да го убедиш?

Клей изсумтя възмутено:

— Уес се спаси, като не се ожени за тази кучка. Кимбърли мисли, че светът трябва да бъде положен в краката й.

— За нещастие точно така става. Най-често Уесли е този, който го прави. Не вярвам, че ще може лесно да я забрави.

— Ще я забрави — изкикоти се Клей. — Уес не е глупав и след като прекара няколко седмици сам с красавица като Лея, няма да си спомня, че Кимбърли съществува.

Никол си имаше собствена представа за глупостта на мъжете, когато става въпрос за красиви жени, но продължи да шие, без да добави нищо.

Тази зима, когато работата в плантацията намаля, Лея откри тайната на тъкането. Никол я заведе в тъкачницата и тя нямаше желание да си тръгне. Красивите материи, покривките, които излизаха от ръцете на жените, совалките, които летяха, педалите, които плавно задвижваха машините, очароваха Лея.

— Искаш ли да опиташ? — попита едра руса жена, която бе представена като Джени Лангстон.

— Не съм сигурна, че ще мога — поколеба се Лея. — Като че има хиляди нишки, които влизат и излизат през примките в металния гребен.