Джуд Деверо - Лея

— Лея?

Гласът на Уесли прекъсна мислите й. Тя веднага изправи рамене. Стоеше сама в коридора и нямаше представа колко дълго се е самосъжалявала.

— Да — каза хладно тя. Беше готова да посрещне още една от неговите атаки. Това бе мъжът, за който бе мечтала толкова дълго. Мислеше, че когато го спечели, всичките й проблеми ще бъдат решени. А в действителност те сега започваха.

— Дойдох да се извиня — започна той, като я наблюдаваше. Красива е, мислеше си той, горда и надменна. Извитите й тънки вежди говореха за упоритост и своенравност.

— Наистина нямах време да обмисля твоя план, но изглежда осъществим. Мисля, че и ти нямаш желание да останеш във Вирджиния. Аз имам задължения към теб.

— Не — каза тя спокойно. Очите й потъмняха. — Не ми дължиш нищо. Винаги съм се грижила сама за себе си и ще продължа да го правя. Бракът ни ще бъде разтрогнат и ти ще бъдеш свободен.

Ъгълчетата в устата на Уесли потрепнаха. Той не беше учуден.

— Сигурен съм, че би могла да се грижиш и за повече хора. Но дали би предпочела да работиш в мръсната си затънтена ферма пред възможността да дойдеш в Кентъки и да се занимаваш с тъкане?

Тя се чудеше какво у този тираничен и самодоволен мъж я е накарало години наред да се интересува от него. Сякаш му беше забавно да й предложи тази възможност, въпреки че много добре знаеше, че за нея няма никакъв друг избор. Как желаеше да му откаже, но не биваше да се оставя да извърши нещо глупаво от гордост.

— Предпочитам да дойда в Кентъки. Но държа да се знае, че въпреки че съм Саймънс и не съм от твоята класа, аз сама ще заплатя всичките си разходи по пътя. Никога няма да ти бъда в тежест.

— Никога не съм се притеснявал, че може да си ми в тежест. Сигурен съм, че би се справила с всичко, каквото и да е то — гласът му беше пълен с неприязън.

Той би продължил да говори, но някой прошепна зад него „Уесли“. Обърна се. Беше Кимбърли. Фигурата й бе обгърната с метри розова богато падаща коприна. Големите й очи бяха пълни със сълзи. Тя докосна с ръка разтворените си устни и бавно се свлече на пода, а миглите й красиво пърхаха.

Преди да успее да падне Уесли, я пое в ръцете си. Розовата й рокля го обгърна изцяло. Той я гледаше загрижено.

— Вода! — заповяда той на неподвижно застаналата Лея. — И бренди — добави.

— Скъпа моя — шепнеше Уес. Беше седнал с нея на една дълга пейка до стената.

Лея никога не беше виждала някой да припада и беше сигурна, че Кимбърли умира. Тя повдигна полите си и се затича към кухнята.

— Лея — извика Рийган след нея — какво не е наред? Уесли…?

— Бренди и вода — обърна се Лея към главния готвач — и бързо.

Тя сграбчи подноса и се обърна към Рийган.

— Госпожица Шоу току-що се свлече на пода. Мисля, че умира.

Тя отново се затича.

— Кимбърли редовно припада. Не й давай де пие много от брендито. Тя го харесва твърде много.

— Редовно! Тя трябва да е болна.

Когато се върна, Ким лежеше на пейката. Коленичил до нея, Уесли държеше ръцете й и целуваше пръстите.

— Скъпи Уесли, аз съм такова бреме за теб — каза тя меко. — Ти си толкова добър да ме търпиш, особено откакто ние няма да… аз няма да бъда…

— Замълчи, любима — прошепна той. — Всичко ще се уреди, ще видиш. — Обърна се, видя Лея и гласът му се промени.

— Много се забави — обърна се към Лея. — Заповядай, скъпа — повдигна Ким и поднесе към устните й чаша бренди.

Кимбърли пресуши чашата на един дъх.

— Не толкова бързо. Ще се задавиш — предупреди Уес.

— Толкова съм разстроена, че не знам какво правя, скъпи. Какво имаше предвид, когато каза, че всичко ще бъде наред? — Погледна към Лея, която мълчаливо наблюдаваше сцената.

Уес нежно прибра една къдрица, паднала на челото на Ким.

— Ние четиримата, ти, аз, Стивън и… Лея ще заминем за Кентъки. Когато стигнем там, бракът ми ще бъде разтрогнат и ще се оженим.

Ким замълча малко. После попита:

— Как ще пътуваме?

— Лея ще бъде моя братовчедка, а ти — годеницата ми.

— А не би ли могъл бракът да се разтрогне тук, във Вирджиния? — скромно попита Кимбърли.

Уесли леко сви вежди:

— Убеден съм, че би могло, но пред закона Лея е моя съпруга и аз съм отговорен за нея. Ако остане тук, клюките ще я убият.

— Разбира се, скъпи — уморено прошепна Ким, трепкайки с мигли. — Ще ми простиш ли някога моята безчувственост? О, скъпи, изведнъж ми стана много студено. Би ли ми подал шала? Така мразя да те притеснявам.

— Никога не би могла да ме притесниш — каза Уесли и напусна стаята.