Джуд Деверо - Лея

— Не се притеснявай, няма нужда да спасяваш репутацията ми. Убедена съм, че приятелите ти очакват какво ли не, когато става въпрос за Саймънс.

Тя се обърна към кравата, но Уесли я сграбчи за ръката и я обърна с лице към себе си.

— Не давам и пукната пара, щом ти не се интересуваш. Но не бих допуснал да се каже, че Кимбърли е тази, която ни разделя. Тя е невинна и не бих позволил да се омърси името й.

Лея се дръпна рязко от него:

— Би трябвало да зная, че си загрижен единствено за прескъпата си Кимбърли. Заради нея през нощта трябва да играя ролята на съпруга. Това ме отвращава.

Той я погледна строго и каза сурово със снижен глас:

— Веднъж завинаги те предупреждавам — не казвай никога нищо против Кимбърли. Тя достатъчно изстрада заради теб. Ако една нощ прекарана с теб ще помогне името й да остане неопетнено, ти ще го направиш, дори ако трябва да счупя някоя от фините ти кости. Тази вечер ще се преструваме на двама, които се обичат. Нали разбираш това?

— Идеално разбирам — каза тя през стиснати зъби.

Уесли се обърна и я остави. В далечината тя забеляза Кимбърли, която се усмихваше самоуверено сред облак от коприна. Обърна се, а Уесли се завтече след нея.

— По дяволите — изруга Лея и нагласи оглавника на кравата.

— Малката ми сестричка знае как да се справя с мъжете — подметна Стивън зад нея.

Тя не обърна внимание на предразполагащия му тон и сдържа сълзите си. Няма да плаче!

— В такъв случай ти имаш свой начин да привличаш мъжкото внимание — той докосна ръката й — приятелите на Уесли бяха много изненадани да видят, че една Саймънс може да изглежда така. Старият Уес ще има късмет тази нощ, когато си легне с теб. Разбира се, той не бе толкова щастлив, когато се оженихте. Мъжете се женят за жени като сестра ми, но такива като теб са създадени само за едно нещо — любов. Аз мога да ти дам…

Той не можа да довърши изречението, защото Лея сграбчи торбата с овес и го удари по самодоволното лице.

— Кучка — извика той, като разтриваше удареното място. Лея тичаше към предната част на фургона, където я чакаше Уесли. Без да каже нито дума, тя се качи и седна до него.

По дяволите и двамата, мислеше си тя. Всички да вървят по дяволите. Стивън я смяташе за уличница, Уесли я заплашваше с насилие, а Кимбърли се усмихваше и гълташе бренди като моряк. Ще направя каквото Уесли иска, кипна тя. Тази нощ ще бъда най-любящата съпруга на света. Ще напуснем Вирджиния, като накараме всички да мислят, че сме толкова влюбени, че Кимбърли никога няма да може да застане между нас. Ще спася репутацията на госпожица Шоу, но интересно дали на нея това ще й хареса.

По пътя до странноприемницата Лея не проговори. Въпреки че знаеше какво иска, тя се питаше как, за бога, ще устои достатъчно дълго да се преструва, че е негова съпруга. Не знаеше как приятелите му ще се отнасят с нея. Един от тях вече беше изкоментирал, че е Саймънс. Дали всички ще се държат като Стивън Шоу? Лея притъпи чувствата си. Пред странноприемницата ги чакаха десетина мъже. Фургонът все още не беше спрял, когато те се втурнаха и всеки един от тях се мъчеше де избута останалите, за да получи привилегията да й помогне при слизането.

— Добре дошла, госпожо Станфорд!

— Уесли не заслужава красавица като вас.

— Клей казва, че обичате да тъчете. Сестра ми ви изпраща някои модели.

— Майка ми ви изпраща цветни семена.

Озадачена, Лея се вглеждаше в усмихнатите лица:

— Бл… благодаря — заекна тя — нямам представа…

Един от мъжете строго погледна Уесли:

— Жените бяха доста разстроени от това, че не отпразнувахте женитбата си. Искахме да дойдат с нас, но понеже не бяха поканени, помислиха, че са нежелани.

На свой ред Уесли заекна.

— Не, просто ние… имам предвид, че никой…

Един от мъжете се разсмя.

— Хора, погледнете я! Ако имахте жена като нея, бихте ли искали да я делите с някого?

Комплиментите доставяха голямо удоволствие на Лея. Тя се изчерви.

— Заповядайте, влезте. Трябва да сте изморена. Ще позволите ли? — Мъжът подаде ръка на Лея.

— Аз пръв я видях — обади се един.

— Преди да сте се сбили — прекъсна ги Уесли — аз ще придружа собствената си съпруга.

Като прикриваше изненадата си, Лея го хвана за ръка и двамата заедно влязоха в кръчмата. Вътре чакаше Бес.

— Никога не бих те познала! — Това бе всичко, което сестра й успя да каже, когато застана близо до нея.

Лея разтвори ръце и я прегърна.