Джуд Деверо - Лея

— Ти си, нали?

— Цялата съм аз. Виждаш всеки мръсен инч от мен.

— Сега те пълнят ваната за теб. Рийган каза, че ще искаш да се изкъпеш, както правят всички дами. — Тя погледна Уес: — Дръж се прилично докато я няма и аз ще ти я върна съвсем скоро.

Бес бързо я заведе на горния етаж, където двама мъже пълнеха една голяма вана. Когато останаха сами, кръчмарката започна да я съблича.

— Мога и сама. Няма нужда да се държиш така, сякаш си ми камериерка.

— Някой трябва да се държи така. Някой трябва да е добър с теб, след като чух това, което госпожа Рийган ми разказа. Наистина ли ще се откажеш от съпруга си без дори да се бориш?

— Нямам и намерение да се боря, за да задържа мъжа, който не ме желае — отговори Лея.

— Все едно слушам стария. Когато си наумиш нещо, няма сила, която да те спре. Поне веднъж не бъди упорита. Не се отказвай от Уесли просто така.

— Бес, ти си глупава. Уесли никога не е бил мой. Той иска госпожица Шоу и ще я има. От утре аз дори няма да съм му съпруга по име. Ще бъда негова братовчедка.

— Глупости, братовчедка. Ти си негова съпруга. Нищо не е в състояние да промени това.

— Ще, когато стигнем Кентъки.

Лея стъпи гола с един крак във водата и каза:

— Странно как лесно човек привиква да бъде чист. Струва ми се, че бих прекарала цяла нощ във ваната. Тогава не би трябвало да се преструвам на мила и предана съпруга.

— Това е добра идея — бързо каза Бес. — Остани тук, аз ще ти донеса чисти дрехи.

Лея се облегна и затвори очи. След няколко минути сестра й се върна. Широка усмивка озаряваше лицето й.

— В любовния рай са надвиснали облаци. Уесли и госпожица Шоу спорят за нещо.

— Тя ще му прости — уморено каза Лея.

— На госпожица Шоу не й харесва това, че Уесли те е хванал за ръка, а той каза, че трябва да се преструва на твой съпруг. Госпожица Шоу иска да узнае до каква степен той ще се преструва. Уесли се опита да я успокои, но тя каза, че ако отново те докосне, ще съжалява.

Лея попита, като се преструваше на незаинтересована:

— И?

— На него не му харесва да бъде заплашван. Каза, че прави всичко заради нея и че ще изпълни задължението си.

— Задължение? — Лея възмутено седна във ваната.

— Мисля, че задължението му е да те докосва — усмихна се Бес.

— Бес, има един черен куфар отзад вляво до фургона. Вътре има рокля от златисто кадифе. Би ли ми я донесла?

— Специална рокля?

— Малкото плат в нея е наистина специален.

Лея затвори очи. Бес излезе от стаята.

Лея мислеше за роклята и знаеше, че след като Уесли не се интересува от нея, някои от мъжете биха я забелязали. Вероятно тя нямаше да бъде обградена с толкова внимание, колкото Кимбърли, но щеше да се чувства по-добре, отколкото по време на пътя.

Вратата се отвори.

— Бързо се връщаш — каза Лея. Отвори очи и видя Уесли. Той я гледаше без да помръдне. Красивото й тяло ясно се очертаваше във водата. Гърдите й се подаваха на повърхността. Краката й бяха протегнати и леко разтворени.

— Ако си видял достатъчно, можеш да излезеш.

Той с нежелание отмести погледа си от тялото и я погледна в лицето. Влажни къдрици, изпускащи пара, се спускаха и докосваха влажната кожа на врата й.

— Бес каза… — той не довърши, обърна се и излезе от стаята.

С треперещи ръце Лея започна да се мие. Не беше убедена дали трепери от гняв, или защото внезапно и необяснимо си спомни всеки детайл и всяка подробност от времето, прекарано в обятията на Уесли.

Бес се върна с роклята. Имаше самодоволното сияещо лице на познавач. Лея не спомена нито дума за идването на Уесли. Дори когато другата започна да прави намеци, не можа да изкопчи нито една подробност.

Роклята от златисто кадифе правеше кожата й още по-бяла. Деколтето беше толкова дълбоко, че това, което оставаше под него, беше въображение.

— Не мога да се появя с нея — каза Лея, като се гледаше в огледалото. — Твърде много плът и твърде малко плат се виждат. Казах на Рийган, че никога няма да облека тази рокля.

Бес нагласи и последната къдрица. Изглеждаше прекрасна с дългата си изящна шия, крехките, красиво изваяни рамене и облите гърди.

— Ще я носиш. Виждала съм дами с много по-малко плат върху себе си.

Лея я погледна с недоверие.

— Те имат много по-малко за показване от теб.

— О, Беси — разсмя се Лея — ще ми липсваш.

— Не, ако аз продължа да живея по своему, а ти си върнеш обратно съпруга — подсмъркна Бес.

— Той никога не е бил мой.

Без да отговори, Бес побутна малката си сестра към вратата.