Джуд Деверо - Лея

— И да си оставя хубавата топла кръчма с хубавите топли мъже заради потракването на един стар стан! Онези Станфорд не са те научили на нищо разумно. Ти ще живееш във фермата си със своя Уесли и всеки ден ще доиш стотици крави. Но не и аз. Аз предпочитам лекия живот. Всички вие сте прекалено предвзети, прекалено морални. Сега слез долу и се усмихни. Започваш да печелиш Уесли на своя страна.

— Много ще ми липсваш — усмихна се Лея. — Ким ще се затича в обятията на Уесли веднага щом настъпи утрото. Той ще я целува толкова добре, че нашата целувка… — тя се спря и си я припомни. — Целувката ни не означаваше нищо — добави спокойно. — Готова съм. Ако съпругът ми може да изиграе една целувка, аз мога да я разпозная.

— Това не беше игра — извика след нея сестра й, но Лея или не я чу, или не й обърна внимание.

Лея събра цялата си смелост, за да погледне отново хората в очите. Беше сигурна, че ще се държат с нея като с уличница и не беше подготвена за топлото посрещане. Докато е била горе, бяха дошли трима музиканти — двама с цигулки и един с банджо и вече свиреха.

Преди да има възможност да помисли, някой я бутна в ръцете на Уесли и той я поведе за първия менует.

— Изглежда си върнала самообладанието си — каза Уес преди Лея да смени партньора си.

Часове наред тя се въртеше около един или друг мъж. Веднъж забеляза Ким да танцува с Уесли. Той гледаше русата жена със загриженост. Лея се престори, че не ги е видяла.

Тази вечер тя на два пъти чу да се споменава името Джъстин Старк, но не попита кой е той. Към полунощ Уесли обяви края на празненството. На следващата сутрин трябваше да стават рано. Хвана Лея за ръка и подръпвайки и побутвайки я, тръгнаха по стълбите.

Лея се чувстваше прекрасно. Беше изпила доста от чудесния пунш на Бес и когато влезе в стаята си тананикаше. На леглото бе поставена най-красивата й нощница, полупрозрачна смесица от коприна и набори. Лея я взе и започна да танцува из стаята.

— Пияна ли си — попита спокойно Уесли, като си събличаше ризата.

— Колко прекрасно — каза тя и погледна голия си до кръста съпруг.

В погледа му заблестя искрица интерес. Може би повече от искрица.

Лея спря да танцува, но главата й се въртеше.

— Ще ме любиш ли — прошепна тя.

Лицето на Уес се промени, когато я видя осветена от златната светлина на единствената лампа в стаята. Пристъпи към нея:

— Вероятно можеш да ме убедиш.

Лея изпусна нощницата. Очакваше го затаила дъх. Сърцето й силно биеше. Повече от всичко искаше той да я държи в обятията си и отново да я целува. Той се приближи. Тя го докосна. Връхчетата на пръстите й потънаха в тъмния мъх на гърдите му.

— Уесли — прошепна тя, когато той наклони глава към нейната.

Някой почука силно и бързо, но не беше чут, докато не се отвори вратата. Влезе Стивън Шоу.

— Като че сестра ми има право.

— Какво по дяволите правиш тук — сърдито попита Уесли.

— За разлика от теб, Станфорд, аз нямам две жени в две стаи. Малката ми сестричка си изплака очите. Тя е убедена, че правиш точно това, което видях. — Той изгледа Лея застрашително. — Аз и казах, че си мъж на честта и на теб може да се довери. Обаче след като видях как тази разпусната млада жена тича след теб цяла вечер, знаех, че я заблуждавам.

— Навън! — каза Уесли уморено и се отдалечи от Лея. — След няколко минути ще дойда при Кимбърли.

— След като приключиш тук? — изсмя се Стивън тържествуващо и излезе от стаята преди Уес да може да отговори.

— Съжалявам — започна Уес.

Лея гневно го изгледа. Настроението й, освободено от алкохола, лесно преминаваше от любов към омраза.

— Съжаляваш за това, че не можа да довършиш започнатото? Съжаляваш, че не си се възползвал от слабостта на една от уличниците на рода Саймънс?

— Не знам за какво говориш. — Той посегна към ризата си. — Ти си моя съпруга и…

— Твоя жена ли съм! Май аз съм тази, която цяла нощ се опитваше да те накара да спреш да се въртиш около прекрасната госпожица Шоу?

— Дръж си езика зад зъбите — предупреди той.

— Езика! Не мислиш ли, че ние Саймънс можем и по друг начин да използваме езика си, освен за говорене? Не е ли това в кръвта ни?

Уесли спокойно си облече ризата.

— Наистина не знам защо си толкова разстроена. Ти беше тази, която предложи да пътува с нас като моя братовчедка. Винаги си знаела какво изпитвам към Ким. Винаги съм се стремил да бъда честен и справедлив.

— Справедлив! Ти почти ме нападна в тази стая. Това ли наричаш справедливо!