Джуд Деверо - Лея

Уесли почти се усмихна.

— Ти направи всичко възможно да ме омагьосаш тази вечер. Роклята ти не е от тези, които биха успокоили един мъж.

— Не съм я облякла заради теб — каза тя меко и се обърна, за да прикрие унижението.

Уесли се усмихна.

— Лея, наистина, аз съм поласкан, че ти положи толкова усилия, за да ме вкараш в леглото си. Чувствах се добре, когато флиртуваше с мен, дори докато танцуваше с другите мъже. Убеден съм, че ти би ме прелъстила, ако Стивън не беше ни прекъснал. Истината е, че аз трябва да спазвам нашето споразумение. Заради Ким аз ще се опитам да устоя на чара ти.

— Ти какво? — тя обърна лице към него, останала почти без дъх.

— Аз дължа нещо на жената, която обичам. Тя се нуждае от мен — от всяка моя частица. За да бъда до нея и в бъдеще, ще се опитам да устоя на чара ти.

— Това ли е, което се случи и преди — прошепна тя — ти не можа по никакъв начин да устоиш на моя чар?

— Аз наистина трябва да вървя. Друг път ще говорим за това. Веднъж вече ти се хвърли на врата ми.

— Хвърлила съм се на врата ти? Както тази нощ?

— Лея — започна той, като пристъпи към нея — мисля, че нараних чувствата ти.

— Чувства! Жени като мен нямат чувства, не знаеш ли това? Жени от моята среда, жени, които не са израснали облечени в коприна могат само да прелъстяват и да омайват. Когато стигнем в Кентъки, аз ще отворя тъкачница. Аз ще… Аз просто ще си отворя краката.

Лицето му придоби суров вид.

— Погрешно разбра всичките ми думи. Исках да ти благодаря за комплимента, който ми направи, като ми предложи тялото си.

— Никога не ще го направя отново — каза тя студено. — Следващия път, когато го предложа, ще бъде за някой друг.

— Не и докато си моя съпруга — изрева той. Тя се усмихна неприятно.

— Не трябваше ли да отиваш при твоята Кимбърли? Ако я оставиш да плаче дълго време, красивите й очи ще се зачервят. По какъв начин те прелъсти тя. Сълзите й ли те привлякоха в леглото й?

— Кимбърли е девствена — каза той и присви очи.

Лея театрално разтвори ръце:

— Уличница и девственица се борят за теб. Бедният Уесли! Трябва да прекараш повече безсънни нощи. Върви при нея.

— Лея, никога не съм казвал че си уличница.

— Вън — изкрещя тя.

— Ако имаш нужда от мен…

— Да се нуждая! — изкрещя тя. — Ти си последният човек, от когото бих се нуждала. Ако можех да отида в Кентъки сама, никога не бих изпитала желание да те видя отново. Сега върви при скъпата ти Кимбърли. Тя се нуждае от теб.

Уесли като че искаше да каже нещо, но вместо това се обърна и излезе от стаята.

Изведнъж Лея падна на колене, раздирана от ридания. Да се нуждае от него, бе казал той. Не, тя не се нуждаеше от него, но тя го искаше. Искаше някой, просто мъж, който да е загрижен за нея толкова, че да скочи когато само една сълза се търколи по бузата й. Мъж, който никога не бе познавал семейството й и който никога не би повярвал, че е уличница.

По някое време през нощта тя свали роклята си и си облече нощницата. Изплака всичките си сълзи тази нощ. Остана само една празнота, чувството, че животът никога няма да се промени. Тя бе родена оттатък реката и винаги е била част от тинята. Красивите дрехи никога нямаше да прикрият безчестието, в което бе родена.

Сутринта, докато Лея лежеше будна, Уесли се вмъкна в стаята. Той не желаеше да разберат, че не е прекарал нощта със съпругата си.

— Ти си будна?

Стаята беше осветена от първите лъчи на зората.

— Лея, за снощи…

Тя слезе от леглото, прекоси стаята и отиде до един малък куфар, в който бяха дрехите й. Чувстваше сетивата си притъпени. Нищо не я интересуваше. Без да мисли, свали нощницата си. Не се интересуваше от голотата, която разкри пред Уесли. Започна да се облича.

— Никога не се предаваш, нали — избухна той.

Тя дори не си направи труда да се обърне. Когато се облече, го погледна.

— Готова съм. Приятелите ти няма да узнаят къде си спал.

Намръщен постави ръка върху нейната.

— Лея, никога не съм имал намерение да те нараня.

Тя погледна ръката му, а после лицето.

— Никога повече не ме докосвай. Разбираш ли. Никога отново не искам да ме докосваш.

Тя отвори вратата, изчака го пред стаята, заедно слязоха по стълбите. Изглеждаха като двойка, която току-що е прекарала нощта заедно.

Лея мълчаливо се раздели със сестра си и точно толкова мълчаливо се качи във фургона при Уес. Той протегна ръка да й помогне, но един неин поглед го накара да я прибере.

По пладне тя събра дърва, запали огън и приготви бърз обяд. В това време Кимбърли си миеше лицето. Стивън беше изчезнал, а Уес бе зает с животните. Докато се хранеха, Кимбърли бъбреше за последния бал, на който бяха присъствали във Вирджиния и постоянно повтаряше на Лея, че е трябвало и тя да дойде. Тя я накара да млъкне, като й обясни, че й е било невъзможно поради напредналата й бременност. Докато раздигаше, Кимбърли съобщи, че отсега нататък тя ще е годеницата на Уес, а братовчедката Лея ще пътува в другия фургон при Стивън. Лея прие новината с безразличие.