Джуд Деверо - Лея

Кимбърли очевидно беше прекалено учудена, за да проговори. Погледна умолително към Уес. Той се изправи бавно:

— Хайде, Ким — каза тихо. — Аз ще ти помогна да разтребиш.

Незабавно групата се разпръсна. Ханк хвана Седи за ръка:

— Доволна ли си, че направи сцена? Тяхна работа си е кой какво ще върши. — Той я поведе към сенките на дърветата.

Ким се разплака.

— Как можеш да й позволиш да каже такива неща за мен — изкрещя тя, като се свлече в ръцете му. — Знаеш, че не съм силна като останалите. Искам да бъда като Лея, но просто не мога. Никой не го е грижа колко много ме разстрои смъртта на Стивън. Толкова ми е трудно да свикна с мисълта, че го няма. Моля те, Уесли, не ме изоставяй. Толкова много се нуждая от теб, не мога да живея без теб.

Лея стоеше вцепенена на мястото си и наблюдаваше Уесли. Той се мъчеше да утеши Кимбърли.

— Да се поразходим — каза Джъстин, като я поведе в тъмнината. — Седи каза това, което аз исках от дълго време насам. Учудвам се как Уес се примирява с нея.

Лея се отдръпна.

— Омръзна ми да слушам колко лоша е Ким. Може би тя чувства, че не я харесваш и затова отказва да помогне. Съжалявам. Може би съм просто изморена. Ще се върна.

Тя бързо се обърна и се затича към лагера. Уесли точно наливаше гореща вода в една тенджера, за да измие чиниите, а Ким намусено чакаше да ги подсуши.

— Отиди си — му каза нежно Лея. — Аз и Ким ще измием. Той ги остави сами.

— Нямах намерение… — започна Ким — но онази жена е толкова ужасна. Знае ли, че брат ми току-що почина?

Лея започна да мие чиниите.

— Мисля, че тя вярва, че скръбта не е извинение да бягаш от работа. Защо не останеш близо до мен утре сутрин, и аз ще се постарая да не скучаеш.

— Но, Лея, аз не скучая. Имам достатъчно работа. Винаги имам достатъчно много. Трябва да бъда красива за Уесли, а косата ми отнема толкова много време. Понякога желая да съм като тебе и да не се притеснявам, когато по дрехите ми има мазни петна, или лицето ми е изцапано със сажди. Джъстин те харесва такава, каквато си, но Уесли ме харесва красива и аз трябва да бъда красива. Никой ли не разбира това?

Лея потри брадичка в рамото си и погледна роклята си. Наистина, по нея имаше петна.

Ким се приближи до нея и прошепна:

— Започвам да се безпокоя за Уесли. Не ме целува толкова често, колкото преди. По-рано като че ли се беше вкопчил в мен, а сега вече просто ме поглежда. Тук има нещо.

— Ким — раздразнено каза Лея — защо ми казваш всичко това? Как мога да ти помогна?

— Аз просто си мислех, че ти знаеш някои уловки, защото ти си… и защото не си девствена и може би сестра ти ти е намекнала за някои неща.

Погледът на Лея я спря.

— Нямах намерение да те засегна — каза Ким почти наранено. — Просто мислех, че знаеш някои неща.

— Кимбърли — каза тя с равен глас — Ти ще измиеш чиниите. — Обърна се и се отдалечи.

През нощта Лея се събуди от докосване по рамото. Отвори очи и видя Уесли наведен над нея.

Той сложи пръст на устните си и й даде знак да го следва. Тя облече роклята си и го последва в гората. Когато се отдалечиха достатъчно, той се обърна към нея.

— На миля надолу по пътя има едно семейство, което се нуждае от помощ. Приготвих един пакет с храна и реших, че ще ти хареса да дойдеш с мен. Освен ако не си твърде изморена.

Говореше като малко момче, което се страхува, че тя ще му откаже.

— С удоволствие — отговори тя. Вървяха известно време без да говорят.

— Красива нощ, нали? — попита той.

— Много.

Той направо я попита:

— Скарахте ли се с Джъстин?

Тя го изгледа предизвикателно:

— Ти и Кимбърли скарахте ли се?

Двамата избухнаха в смях.

— Нали го харесваш? — настояваше той.

— Той е като мен. И двамата сме израснали в бедност.

— О-о-о — каза Уес. — Аз винаги съм имал пари. А също съм имал и Травис. Не съм убеден дали не бих се отказал от парите, ако можех да израсна без брат си.

— Само един богаташ може да каже това. Нито един брат не е по-лош от бедността.

— Ти поне си била свободна да изразяваш мнението си. Травис винаги ми е казвал какво да мисля и как да го мисля. Ето защо Ким…

— Какво Ким? — попита тя тихо.

— Ким се нуждае от мен — в гласа му прозвуча упорита нотка.

— По принцип Ким се нуждае от нещо. Но чудя се дали изобщо някой знае какво е то. Това лагерът ли е?

— Не. Лагерът е малко по-нататък. Те са се разположили в един малък каньон. Ако завали дъжд, няма да могат да се измъкнат. Нали нямаш нищо против да се поспускаме малко в мрака?