Джуд Деверо - Лея

Тя се отдръпна:

— Не бива да се жениш за мен. Аз… се хвърлям на врата на мъжете. Това не означава, че някой от тях трябва да се ожени за мен.

— Лея — Джъстин я хвана за раменете. — Не знам за какво говориш. Аз те обичам. Обичам те от първия миг, в който те видях. Искам да се оженя за теб. Искам да бъдеш моя съпруга и да живеем заедно.

— За колко време? Нямаш ли си момиче в родния си град? — Тя се отдръпна. — Не мога да се омъжа за никого. — Обърна се, затича се към техните фургони и налетя на Уесли и Кимбърли.

— Не мога да се върна — проплакваше Ким. — Толкова съм изморена, всичките онези мъже непрекъснато ме докосват. Това не ми харесва.

— На теб не ти харесва да бъдеш докосвана от никого, дори и от мен.

— Не е вярно. Нямам нищо против да ме докосваш, освен когато ми причиняваш болка. Нека не спорим, моля те. Трябва да спя.

Лея не искаше да подслушва. Тя пристъпи напред:

— Аз ще се погрижа за Ким — каза тя меко и прегърна русата жена, която плачеше.

Без обяснима причина това разсърди Уесли:

— Можеш да се грижиш за нея, нали — каза той през зъби. — Можеш да се грижиш за всичко и за всички. Това ли искаш? Всемогъщата Лея може с едната ръка да се грижи за мъж, а с другата да отглежда половин дузина деца. Нищо не е невъзможно за Лея, нали. Тя изглежда красива дори в мръсните си рокли. Иди се грижи за някой друг, аз ще се погрижа за Ким.

С тези думи той почти издърпа Ким от Лея и я поведе към фургоните.

Озадачена, тя мълчаливо гледаше след тях. Това избухване на Уесли бе едно от най-странните неща, които беше чувала. Дали той очакваше всички жени да бъдат като Ким? Нищо няма да бъде свършено никога, ако всички само седят и се грижат за косите си. Очевидно Уесли осъзнава това. Без съмнение той се разгневи, защото си помисли, че Лея не е достатъчно добра със скъпата му Кимбърли.

Лея сърдито се обърна. Защо прекарва толкова време в мисли за това какво Уес мисли, след като току-що й е направено предложение за женитба. Защо всъщност Джъстин би могъл да иска да се ожени за нея?

Болеше я глава. Тя си легна и заплака, без да знае защо.

През следващите три дни валя дъжд. Небето се разтвори и се изсипа на земята. Сякаш това нямаше да има край.

Джъстин караше фургона. Лея седеше до него. Преминаваха през дълбоки, пълни с кал локви. Дъжд се изливаше върху тях и те не можеха да се предпазят нито с шапки, нито с дъждобрани.

Уесли направи местенце за Ким вътре във фургона и й донесе всичката храна. На два пъти Лея видя Джъстин да се хили самодоволно на Уесли. Тя си помисли, че Уес няма да се сдържи и съвсем скоро ще му избие няколко зъба.

На четвъртия ден грейна слабо слънце, което се отразяваше в калните локви. Вечерта не бе лесно да се подготвят за лагеруване. Локвите приличаха на малки кални езера. За да достигне до фургона, Лея трябваше да си проправи път между две дълбоки кални дупки. Щяха да установят лагера на известно разстояние от фургоните и Лея едва балансираше между дълбоките, пълни с лепкава кал ями с два тежки вързопа в ръце.

Уесли седеше до фургона и я наблюдаваше изпод периферията на шапката си. Дрехите му бяха все още мокри на места.

Лея издърпа един огромен вързоп храна от фургона и се запъти към лагера.

— Дръж — Уесли и подаде една чанта, в която тя знаеше, че има тиган. — Това ще ти потрябва.

Лея погледна товара си, после се върна и взе тигана.

— И това — каза Уес и нахлузи на рамото й един оглавник. Тя погледна рамото си, после тясната ивица земя, по която трябваше да мине:

— Може би ще трябва да се върна и за някои други неща?

— Искаш да кажеш, че не можеш да носиш толкова много? — повдигна вежди той.

— Така смятам — започна тя, но Уесли й хвърли още един оглавник на другото рамо.

— Разбира се и това — нахлузи на главата й един шнур, така че тежкият чувал увисна на гърба й.

— Това ли е всичко? — краката й вече се подгъваха под тежестта на товара.

— Това е достатъчно. А, ето и шапката на Джъстин. — Той постави твърде голямата шапка на главата и скри очите й.

— Не виждам добре — измърмори тя с отметната назад глава.

— Това да не те притеснява. Няма нещо, което да притесни Лея. Сега върви, защото хората се нуждаят от всички тези неща.

Той я обърна и я побутна към тясната ивица земя.

Мислите и бяха твърде заети с това къде де стъпи, за да мисли какво крои Уесли. При първата стъпка шапката пад на и тя престана да вижда. Отметна назад глава, но връзки те на чувала се впиха във врата й и я заболя силно.