Джуд Деверо - Лея

Бъд и Кал изникнаха на поляната сякаш никога не я бяха напускали. Само след миг колебание Лея последва Верити към колибата и пое дървата от ръцете й.

— Ти седни — заповяда тя нежно. — Аз ще сготвя.

Очите на Верити проблеснаха изненадано. Това беше единствената й реакция, преди да отиде в един ъгъл и да клекне на пода.

— Не там — каза Лея учудено. — Седни на масата. Верити я погледна уплашено и поклати глава.

— Страхуваш ли се от Ейб?

Жената поклати глава.

— От Бъд и от Кал? Отново поклати глава.

— Ревис — прошепна Лея и видя как това име накара другата да се смали. — Това е отговорът — каза Лея и започна да оглежда чувалите с продукти. — Ето какъв бил партньора на Ейб — прошепна Лея на себе си.

Ако имаше място, където Лея да се чувства удобно, то беше пред огъня. През целия си живот, докато се беше омъжила, тя винаги и всякак се бе грижила за храната: да я отгледа, съхранява и да я приготвя. Сега, когато започна да готви, в съзнанието се прокрадна идеята, че едно добре приготвено ядене би спечелило Бъд и Кал на нейна страна. Вероятно тя щеше да се нуждае от помощ, ако този Ревис беше толкова груб, колкото показва държанието на Верити.

В колибата имаше изобилие от провизии. След като намери една крадена рокля в чувалите, Лея осъзна, че всичко тук е крадено. Тя не искаше да допусне да падне духом. Бъд и Кал й бяха помогнали за Уесли и тя щеше да им се отплати с едно вкусно ядене, много вкусно ядене.

— Не можеш ли да побързаш — настоя Ейб — Ревис може да се върне всеки момент.

— Ако не ми се мотаеш в краката ще свърша много по-бързо — отговори Лея и подаде на Верити едно твърдо сварено яйце.

— Тя не заслужава нищо за ядене. При нас, който не работи, не трябва да яде.

— Някой я е изтощил до смърт. А сега изчезвай оттук или ще кажа на Бъд и Кал, че ми пречиш да готвя.

За нейно учудване и радост Ейб пребледня и напусна колибата.

— Е, като че ли той малко се страхува от момчетата. — Ти погледна към Верити, като очакваше потвърждение на думи те си. Но жената лакомо тъпчеше яйцето в устата си.

Час и половина й отне приготвянето на храната. Количеството й дори учуди Лея.

— Бъд, Кал — провикна се тя към задната врата. Ейб изсумтя обидено:

— А мен не ме викаш, нали? — и се шмугна в колибата.

В малката колиба имаше само огнище, маса с пет стола и одеяла в ъглите. Навсякъде бяха разпръснати торби и чували с господ знае какво, мислеше си Лея.

Когато отново влезе вътре, видя Бъд и Кал седнали да се хранят. Тя седна срещу тях. Ейб беше заел челното място. Когато се опита да накара Верити да седне до тях, жената се сви още повече в ъгъла си. Ейб се намеси рязко:

— Не я притеснявай. Тя се страхува от Ревис. Макар че не знам защо — добави бързо. — Ревис е наистина хубав човек, нали момчета?

Нито Бъд, нито Кал си направиха труда да отговорят. Продължиха да се хранят с вечерята, която Лея беше приготвила. Маниерите им бяха по-добри от тези на Ейб, който тъпчеше храната в устата си.

Докато Лея ядеше, се притесняваше за Уесли. Щеше ли да си почине, щеше ли да се опита да стане и да я търси, беше ли гладен, как щеше тя да намери обратно пътя към него…

— Яж — изкомандва Ейб — Ревис не обича мършави жени. Изведнъж в съзнанието й проблесна тревога.

— Какво го интересува моето тегло? Това не засяга този твой партньор в престъпленията.

— О, нищо — побърза да отговори Ейб — просто той е един истински джентълмен и харесва красивите жени.

Лея се наведе напред и каза:

— Нито един джентълмен не си изкарва прехраната като ограбва хората.

— Добре казано — разнесе се глас зад Лея.

Тя се обърна. Ейб подскочи и събори стола си.

— Господин Ревис — каза Ейб с отворена уста. Целият излъчваше уважение и страхопочитание. Гласът му издаваше страх.

Лея не знаеше какво точно е очаквала, но със сигурност мъжът на вратата не беше това. Той беше висок, широкоплещест, със стройни бедра, с черна къдрава коса. Тъмнокафявите му очи привличаха погледите. От красивото му квадратно лице очите се впиваха в нейните, а устните му се бяха свили в подигравателна усмивка.

Студени тръпки я побиха.

— Това е тя, господин Ревис — каза Ейб. — Това е сестра ми. Не е ли красива? А освен това е здрава и издръжлива. Няма да можеш да я изтощиш за месец-два.

Лея не можеше да отдели погледа си от мъжа. Нещо в него я плашеше и очароваше едновременно. Тя навлажни устни.

Бавно като котка мъжът приближи до нея. Беше облечен с черна копринена риза, черни вълнени панталони и черни кожени ботуши. Грациозно й подаде ръка.