Джуд Деверо - Лея

— Защо не искаш да дойдеш с мен в Суитбрайър?

— Нали ти казах, че трябва да свърша нещо.

Лея се замисли, седна на земята и скръсти ръце.

— Какво означава това? — попита той.

— Няма да тръгна. Замислил си нещо. Това не ми харесва.

В гърдите му се надигна гняв. Сграбчи я за раменете и я повдигна.

— Мислиш, че съм замислил нещо? Дни наред лежах безпомощен, докато ти забъркваше каши една след друга. И ми казваш, че не ми се доверяваш? Още сега бих те обърнал върху коляното ми и бих те натупал. Кога ще разбереш, че не можеш да управляваш с една ръка целия свят? Бих могъл да измъкна и двама ни много отдавна оттук, ако ме беше помолила за помощ. Но не, госпожа Станфорд трябва всичко да свърши сама. Опитах се, Лея, наистина се опитах да бъда мил с теб. Но ти искаш да се справяш с всичко по своему и аз ти позволих да опиташ. Само моята собствена глупост ми попречи да осъзная колко голяма опасност те грози. — Пусна я на земята. — По дяволите ти и твоите глупости. Не знам дали на света има друг мъж, който да е изтърпял толкова, колкото ми се наложи да изтърпя заради теб. Обиждаше ме, наричаше ме непостоянен, а сега се държиш с мен като с безпомощен идиот, когото трябва да защитаваш. Знаеш ли какъв ти е проблема?

Тя погледна с широко отворени очи красивото му разгневено лице.

— Не. Какъв ми е проблема?

— Винаги искаш да контролираш нещата. Доколкото разбирам, ти си се разпореждала с цялото си семейство, като че си генерал. По време на пътуването ни ти вършеше работата на всеки един от нас и в действителност управляваше всичко.

Лея примигваше насреща му.

— Сега търпението ми се изчерпа. Достатъчно съм си почивал и съм ти позволявал да се разпореждаш с всичко сама. От днес ти ще бъдеш моя жена и ще наблегнеш на тази част от брачните обети, където се казва подчинявай се. Разбра ли ме?

— Може би — каза тя, но го погледна и се поправи — напълно те разбирам.

— Добре. Първата заповед е веднага да напуснеш тези гори. Аз оставам тук, защото имам намерение да разбера кой заповядва на Ревис. Когато науча, ще се върна при теб в нашата ферма. Не и преди това. Ясно ли е?

— Да — каза тя замислено. — Ревис не извършва грабежите си съвсем сам.

— Някой друг ги организира. Ревис не е нищо друго освен незначителен крадец. Не е достатъчно умен, за да се справя с всичко сам. Но той лично с свързан с главатаря и аз искам да узная кой е той. Готова ли си за път?

— Аз също искам да разбера кой се крие зад всички тези ужасни неща.

— Добре — отвърна той нетърпеливо — ще ти разкажа, когато се върна у дома. — Той изсвири силно. — Бъд и Кал ще те заведат у дома.

— Ревис няма ли да ги търси?

— Намислил съм нещо по този въпрос, но нямам намерение да ти разказвам. Няма да ти кажа нищо. Единственото, което искам за тези няколко месеца, е да знам, че си в безопасност. Не искам да те намесвам в нищо. Аз ще разчистя веднъж завинаги тази банда.

— Съвсем сам ли? — Тя беше слисана.

— Ти имаше намерение да се грижиш за Ревис и за мен съвсем сама. Мислиш ли, че Ревис ще ти пожелае добър път, когато си тръгнеш? — После гласът му омекна. — Сега ме целуни за довиждане.

— Не съм съвсем съгласна — промърмори тя, докато той я притегляше към себе си. — Не се ли нуждаеш от малко помощ?

— Замълчи, Лея.

Тя не каза нищо повече. Той притисна с устни нейните.

— Как ми се иска да имаме повече време.

За миг забрави всички страхове от Ревис и главатаря му.

Гледаше Уесли. Беше сигурна, че го обича. В действителност никога не бе преставала да го обича. Той се беше държал ужасно с нея и може би тя трябваше да го мрази, но не можеше.

— Защо ме гледаш така? — попита той с усмивка. — Ако не бях толкова загрижен да те измъкна оттук, бих се върнал обратно с теб в колибата.

Тя се притисна към него и това го озадачи. Отметна кичур от косата й.

— Досега не бях забелязал, че си толкова красива. Въпреки безсънните нощи, ти си най-красивото момиче, което съм виждал. Лея, благодаря ти за това, което направи за мен, за това, че се остави в лапите на Ревис, за да ме спасиш. Беше… много мило от твоя страна.

Тя се отдръпна от него. Усещаше, че всеки миг ще се разплаче отново.

— Ще те видя ли в Суитбрайър?

Той се ухили и я целуна похотливо.

— Нямам намерение да се бавя, след като знам, че ме чакаш. А сега тръгвай.

Той я обърна с гръб и я шляпна отзад. След час тя слизаше по пътя надолу през планината. Бъд вървеше пред нея, Кал зад нея, а тя вече кроеше планове.

Веднъж далеч от обятията на Уесли, тя беше в състояние да мисли по-лесно. Ако отиде сама в Суитбрайър, както той искаше, може би трябваше да поеме законните обвинения срещу нея. Единствената й надежда беше да може да се скрие при някого. Но кого можеше да помоли за това? Кимбърли? Джъстин?