Джуд Деверо - Лея

Бавно тя обърна лице към него. Той не изглеждаше изненадан, но очите му гневно просветваха.

— Лея е моя — каза твърдо Ревис. — Не я деля с никого. По този въпрос няма да има спор.

Бавно, с усмивка, Уесли пристъпи по-близо до Лея. Само тя можеше да чете по лицето му. Това, което разбра, я накара да отстъпи. Гневът му я плашеше.

— Уесл…

Той я сграбчи през кръста и я придърпа към себе си:

— Внимавай, хубавице, за малко да стъпиш в огъня. Казвам се Уесли Армстронг. А ти как се казваш?

Очите му я предупреждаваха и заплашваха едновременно.

През рамото си тя виждаше как лицето на Ревис потъмнява все повече и повече. Имаше нещо, което не бе взела под внимание. Ако Ревис видеше, че тя предпочита Уесли, дали не би си отмъстил с нож в гърба му?

— Свали си ръцете, мръсни крадецо — каза тя високо, като наблюдаваше как погледа на Уесли се изпълни със смут. — Няма да позволя на нито един като вас да ме докосва.

Тя се възползва от почудата му, за да се отдръпне. Той започна да се съвзема.

— Бих желал да притежавам тази малка женичка, Ревис. Може да се споразумеем.

— Лея е моя — повтори Ревис през стиснати зъби.

— Може би дамата ще избере — усмихна се Уесли и самоуверено пристъпи към нея. — Ти може да имаш проблеми с жените, но аз нямам. Ела тук, никаквице.

— Никаквица! — възкликна тя.

Вероятно го обичаше, но тази дума й дойде твърде много. Отдясно имаше купа с току-що замесено тесто. С котешка усмивка тя бавно я повдигна и рязко залепи съдържанието на усмихнатото лице на Уесли. Докато той плюеше полепналата по лицето му смес, тя се обърна към Бъд и Кал:

— Този натруфен паун с нищо не е по-добър от другия. Ако го оставите близо до мен, ще ви сервирам суров бекон на закуска.

С крайчеца на окото си тя видя как Ревис доволно изсумтя, завъртя се на пети и излезе от колибата. Всичко, с което й оставаше да се справи, беше яростта на Уесли.

— Наистина никаквица — повтори тя и се отдръпна, за да не може той да я достигне.

Той не каза нито дума и излезе да се измие. Но изражението му я накара да преглътне с усилие.

— Мислиш ли, че ще те бие — прошепна Бъд.

— Ще му позволиш ли? — ужасено попита тя.

— Държа се много зле с него — отвърна Кал.

— Яжте тихо — каза тя и осъзна, че те й се присмиват. — Нали разбрахте, че съсипах вашето тесто. Може би следващия път това ще се случи с ябълковата ви торта, която пека за вечеря.

— Няма да му позволим да те бие — казаха ухилено Бъд и Кал. — Ти наистина си много вълнуваща жена, Лея.

— Надявам се, че Уесли е съгласен с вас — въздъхна тя и се обърна към огнището.

Слънцето залязваше, когато Лея за пореден път подреди масата. Уесли влезе. Тя не забеляза дали я гледа, защото се страхуваше да вдигне поглед. Знаеше, че той не е разбрал защо се държи така с него. Той смяташе, че ще я защити по-добре, ако беше негова. Тя все още играеше ролята си. Стремеше се да минава достатъчно далеч от него, за да не може да я докосва. Чувстваше върху си очите и на двамата.

— Ти знаеш за този пълен фургон — обърна се Ревис към Уес. — Танцьорът те е изпратил за това.

Уес погледна стаята, огледа Бъд, Кал, Ейб, Верити и Лея.

— Може би ще поговорим по-късно.

Ревис се усмихна.

— Бъд и Кал са мои братя. Ейб няма да проговори. Нали, Ейб?

— Не, сър, господин Ревис — каза Ейб с пълна уста. — Нищо няма да издам.

— А Верити е прекалено уплашена за да каже нещо — продължи Ревис.

— А хубавицата?

— Тя е моя и не може да избяга — твърдо каза Ревис. — Сега кажи за какво са те изпратили и какво имаш да ми казваш?

Докато Лея сервираше храната, Уесли начерта план как да нападнат двата фургона, които като че принадлежаха на заселниците, но в действителност пренасяха злато.

— Танцьорът винаги научава за тези неща — каза Ревис, облегна се и запали тънка пура. — Кажи ми как я кара той. Последния път като го видях беше в добра форма.

— Познаваш Танцьора, — започна Уес — добре е със здравето. Спомена за последния път, когато си го посетил в неговата къща.

— О, да, на празненството.

— Той като че ли ти беше сърдит, на теб и на младата жена.

Ревис се усмихна:

— В действителност беше дъщеря му. Той не спомена ли, че младата дама, която толкова ме хареса, е красивата му дъщеря.

Уесли също се ухили.

— Танцьорът забрави да спомене тази малка подробност. А сега, ако ме извините, ще потегля към онова езеро, което видях по пътя насам и ще се изкъпя.

Спря се пред Лея и прокара пръст по бузата й.