Джуд Деверо - Лея

— По дяволите — каза гласно тя, отметна одеялото и стана. — Време е да ставаме — обърна се към Верити. — Ти днес ще ми помагаш при готвенето.

Сигурно би могла да възвърне малко от самочувствието на Верити.

Тя приготвяше закуската. Уесли влезе в колибата, но не я заговори. Държеше се така, че дори от въздуха лъхаше хлад.

— Искате ли да закусите, господин Армстронг?

— Не и това, което ти би ми поднесла — рязко каза той.

Точно в този момент Ревис влезе в колибата.

Лея се вгледа в намръщеното лице на Ревис и забеляза как преценява държанието на Уесли.

— Този не е умен като теб, Ревис — каза тя и постави голяма чиния с бекон на масата. — Мисли си, че може да ме притежава само ако ме помоли и не му е приятно когато получи отказ. Закуската е готова.

Докато се хранеха на няколко пъти Лея забеляза Ревис да наблюдава Уесли. За да привлече вниманието му, тя се наведе над рамото му. Знаеше, че разбойникът мрази всеки, които пристъпва в територията му и би намразил още повече новодошлия, ако разбереше, че е успял там, където на него му беше отказано.

— Кога ще вършим тази твоя работа, Армстронг?

— Утре сутрин. Те ще бъдат на четири мили надолу.

— Какво те кара да си толкова сигурен за скоростта, с коя то ще се движат?

— Имам си начини. — Това беше всичко, което Уесли каза.

По-късно, когато Лея и Верити прибираха масата, Ейб се приближи и изсъска в ухото на сестра си:

— Двамата любовници май са се скарали.

— Ревис и аз? — тя се преструваше, че не разбира.

— Ти и онзи Станфорд. Хвърляте си такива погледи, че наоколо хвърчат искри.

— Никога не съм го поглеждала!

— Не когато той те гледаше. А той те гледаше непрекъснато. Лея, вие, двете влюбени птичета ще развалите всичко. Аз никога няма да стана уважаван човек, ако убият двама ви. А Ревис ще ви убие без съмнение, ако разбере, че го правите на глупак.

— Какво ти е обещал Уесли, за да му помогнеш?

— Не е твоя работа. Това засяга само двама ни. Веднага щом разбере кой е Танцьора, ще изоставим този живот. Всички ние. Това е при положение, че все още си негова. Трябва да внимаваш, Лея. Никога няма да имаш друг съпруг като него.

— Мислех, че мразиш всички Станфорд.

Ейб се усмихна и разкри всичките си развалени зъби.

— Аз не мразя никого, още повече ако обещава да дели парите си с мен. — Той се наведе по-близо до нея. — Не мислиш, че лъже, нали? Ще направи това, което казва, нали?

— Убедена съм, че ще го направи.

По време на обяда Уесли не се появи. При първа възможност тя попита Кал къде е. Предупреди братята къде ще ходи и ги помоли да държат Ревис на разстояние. С пълна торба храна тя се заизкачва към колибата. Уесли цепеше дърва пред нея.

Спря се и го загледа. Капчици пот блестяха по мускулестия му гръб. Осъзна, че и дланите й са изпотени. Всичкото й желание да бъде с него изчезна в момента, когато той обърна към нея разгневеното си лице.

— Донесох ти нещо за ядене — каза тя с пресъхнало гърло. Той бавно остави брадвата и се приближи към нея.

Тя отстъпи.

— Няма да те нападам, ако от това се страхуваш.

— Не се страхувам. Дойдох да ти кажа нещо. Ейб каза, че ти и аз… тази сутрин… искам да кажа, че той се страхува, че Ревис може да заподозре нещо.

— Нещо като това, че се търкаляхме в храстите, а после се скарахме?

Погледна го за миг. Той седна на един пън.

— Искаш Ревис да повярва в това?

— Разбира се. Тогава за какво друго се преструвах на сърдит и намръщен?

— Преструваше се? — тя седна на земята близо до краката му. — Нищо не разбирам.

— Знам от брат ми, че не е хубаво да оставяш жените да знаят и да ти се бъркат в плановете. Надявах се, че след глупостта ти да се върнеш в лагера на Ревис — той й хвърли един укорителен поглед — ще извършиш нещо разумно, да се престориш например, че си се влюбила в мен от пръв поглед. Но си знаех, че това е прекалено много за една жена. Особено за теб, Лея. Ти мислиш и правиш винаги всичко обратно. За пръв път срещам толкова опърничава жена. Винаги, когато ти давам каквото искаш, ти започваш да искаш обратното. Искаше да се оженя за теб, а когато го направих, започна да желаеш нещо друго.

Тя започна да се защитава, но той пренебрежително махна с ръка.

— Става дума само за това, че аз исках да отидеш на безопасно място в Суитбрайър, а когато ти не го направи, се надявах, че поне тук ще имам възможност да те закрилям. Но ти като че нарочно правиш винаги противоположното на това, което искам.

— Аз не можех да дойда при теб, след като отказах на Ревис. Той щеше…