Джуд Деверо - Лея

— А ще помогне ли, ако се закълна, че ще ти се подчинявам?

— Вече веднъж се закле пред свещеника, но влезе от едното ти ухо и излезе през другото.

— Но това е важно!

— А да си омъжена за мен не е ли важно?

Тя нямаше намерение да отговаря. Ако му кажеше, че той е този, който не е желаел техния брак, нямаше да й обърне внимание. Би я слушал само ако говори нещо хубаво за него. В противен случай единствено би наблюдавал как подскачат „всички прекрасни части на тялото й“.

— Обещавам, че ще слушам и ще се подчинявам. Но само ако планът е добър — добави бързо след това.

— Не достатъчно добър — каза той и облиза пръстите си. — Аз искам изцяло да ми се подчиняваш, без да се пазариш. Изобщо не ме интересува какво ти мислиш за плана ми, дали го смяташ за глупав, опасен или какъвто и да е. Или ще се съгласиш да ми се подчиняваш, или ще те вържа за едно дърво и ще те оставя сама в гората.

— Няма да го направиш — тя се разсмя.

Уес я гледаше съвсем сериозно:

— Опитай и ще видиш!

— О, не мисля да опитвам — каза тя малко нервно. — Кълна се, че ще се подчинявам на всичките ти заповеди. А сега ще ми кажеш ли какъв е плана ти?

Той все още нямаше желание да й разкаже. Тя разбра, че иска да го убеди с целувки. Въпреки всичко, което се беше случило предишната нощ, тя все още се срамуваше от него. Той беше и не беше неин съпруг. Беше неин единствено когато се криеха сами в гората.

Той й разказа плана си. Тя беше учудена. Уесли се беше свързал с Джъстин, Оливър Старк и Джон Хамънд и ги бе помолил за помощ. Те трябваше да натоварят два от фургоните на Уесли с най-хубавата стока и да оставят Ревис да ги открадне.

— Ще крадеш това, което е твое?

— По добре е, отколкото да пострада някоя невинна жертва. След като веднъж ми повярва, Ревис ще започне да ми се доверява повече.

— Уесли — каза тя и се освободи от ръцете му — как разбра, че Танцьора има дъщеря и откъде разбра за къщата му?

— Изобщо не знаех. Отгатнах. Ревис обича да си мисли, че жените го желаят. Аз заложих на неговата суетност.

— Това не беше ли твърде опасно? Ами ако и той те е тествал?

— Той няма причина да ме подозира, а и Бъд и Кал не го изпускат от погледа си. Няма да може да се свърже с Танцьора. Сега престани да се притесняваш и ми дай още една целувчица.

По-късно, докато приготвяше пая за вечеря, тя мислеше за разговора с Уесли. Може би, въпреки самохвалството му, той щеше да има нужда от помощ. Но как, за бога, би могла да го убеди да тръгне с него?

Ревис реши въпроса й. На вечеря той заяви:

— Или Лея ще дойде с нас, или нападение няма да има.

— Какво по дяволите може да искаме от една проклета жена — избухна Уесли.

— Нямам й доверие. Няма да я оставя тук сама. Тя прекалено много скита из тези гори.

— И какво от това? Нека си отиде, ако иска. В тези фургони сигурно има повече жени. Ще можеш да си вземеш една от тях. А може и тя да те хареса повече, отколкото Лея те харесва.

— Точно затова искам — Ревис наблюдаваше замръзналия й от напрежение гръб. — Или ще дойде, или няма да има нападение!

Преди Уесли да успее да продума, Лея пристъпи между двамата:

— Вече съм дамгосана като крадла. Бих могла да дойда пак. Освен това може би там ще си намеря нова рокля.

При тези думи устата на Ейб увисна, Бъд и Кал продължиха да ядат, Уесли избягваше да я погледне, а Ревис я изучаваше през цигарения дим.

Тази нощ, когато тя излезе да изхвърли мръсната вода, Уесли я хвана за ръка и я придърпа към сенките.

— Утре ме наблюдавай. Аз ще ти давам знаци къде да стоиш. Изобщо не слизай от коня. Не трябва да има престрелка, но ако има, дори само ако някой изпусне пушката си, ти насочи коня си на изток и препускай колкото се може по-бързо. Слушаш ли ме, Лея?

Изведнъж той сграбчи главата й и я придърпа.

— Искам да бъдеш по-разумна, отколкото си. Не върши нищо героично. При никакви обстоятелства не искам да се правиш на благородна. Не се опитвай да спасяваш нечий живот, нито да ръководиш нападението, или нещо друго, което обичайно ти е присъщо. Стой си спокойно на седлото и ако има каквато и да е опасност — бягай. Разбираш ли ме? Ще ме слушаш ли?

— Ще изпълнявам всичко, което искаш. Няма да изложа никого на опасност.

— Имам още един план. Когато тръгнем назад и се скрием между дърветата, искам бързо да обърнеш коня си и да се върнеш обратно. Шт… — той постави пръст на устните й. — Всичко е уредено. Пазех го досега в тайна, защото не бях сигурен дали ще поиска да тръгнеш с нас. Джъстин ще се погрижи за теб и ще те заведе в Суитбрайър.