Джуд Деверо - Лея

Колибата, преди изпълнена с омраза и болка, сега беше пълна със смях и закачки. Гонеха се около масата. Любиха се на масата, под масата, на крайчеца на стола и пак на масата.

На четвъртия ден сутринта тя почувства, че всичко е свършило. Свита до голото тяло на Уесли, почувства напрежението му.

— Ще започна да опаковам багажа — каза тя. Той я хвана преди да се е отместила.

— Никога през живота си не съм се чувствал по-добре, Лея — прошепна той. — Дори докато Ревис беше жив, се чувствах добре, защото и ти беше тук.

Тя затаи дъх. Молеше се да й каже, че я обича. Но той се изправи и седна.

— Меденият месец свърши. Трябва да се прибираме. Реколтата ме чака, животните трябва да се хранят, някой трябва да наглежда работниците и…

— И твоята съпруга крадла.

— Това ще го уредим — той почти не обърна внимание на думите й. — Танцьорът е по-важен.

— Защо каза, че Ревис те е излъгал?

Уесли се изправи. Едрото му тяло беше много красиво на утринната светлина.

— Девън Макалистър ми е приятел. Много добър приятел. Ако докажа, че той е главатар на крадците, значи да се откажа от всичко, в което вярвам. По дяволите — изкрещя изведнъж той.

Настроението му коренно се промени. Желанието му за любов бе убито от мрачни размисли.

Лея се отдаде на тъжните си мисли. За Уесли беше лесно да забрави страховете й, но не и за нея. Продължаваше да вижда омразата в очите на ранената от Ревис жена. Щеше ли да вижда това и в погледа на другите?

Докато слизаха надолу по склона, всеки от тях се беше отдал на мрачните си мисли.

Лея стоеше на върха на хълма. Беше отпуснала юздите на коня и наблюдаваше това, което разбра, че е неин дом. Не беше като плантацията на Станфорд, но въпреки това изглеждаше обширна, с два хамбара, три навеса, акри обработвана земя и една Г-образна дървена къща.

— Недалеч от къщата има поток — каза Уес. — Ще ти направя зеленчукова градина тази седмица. Харесва ли ти, Лея — попита тихо. — Не е къщата, която Травис подари на жена си, но аз скоро ще добавя още пристройки. Обещавам.

Лея се обърна към него и се усмихна.

— По-добра е от това, което очаквах. Много ми харесва.

— Джъстин и Оливър направиха известен ремонт.

Тя извърна поглед. Не искаше той да разбере, че си е спомнила думите му как дори една нощ няма да преспи под един покрив с нея, вместо с Ким.

Отново се качиха на конете си. Три кучета ги посрещнаха на земята на Уес. От плевнята излезе Оливър Старк с навити ръкави.

— Радвам се да ви видя. В момента една кобила се ожребва. Видях задницата на малкото. Разбирате ли нещо от коне?

Уес слезе от коня и последва Оливър.

— Къщата е твоя, Лея — провикна се той.

Тя спря. Изучаваше къщата. Имаше дълбока веранда с колони. Нейна. Нейна собствена къща и неин истински съпруг. Преди месеци във Вирджиния тя си представяше този момент. Надяваше се Уесли да се влюби в нея и си мислеше как ще я пренесе през прага, както бе виждала по снимките.

Но в действителност тя сама щеше да прекрачи този праг. Може би съпругът й все още беше влюбен в Кимбърли. Всички вече я знаеха като крадла. А Уес в никакъв случай не я обичаше.

— Добро утро.

— Добро утро.

Лея погледна в ляво и дясно и видя двама големи, силни близнаци на около седемнадесет години, красиви, тъмнокоси и синеоки.

— Аз съм Слейд — каза единият закачливо.

— А аз съм Корд Макалистър. Добре дошла.

— Работим за Уес. Грижим се за фермата когато го няма.

— Уес има ужасния навик да ни се бърка. Искаш ли да видиш къщата?

— Или нивите?

— Или града? Суитбрайър не е много голям, но това можем да ти предложим.

— Мога ли да ти помогна да слезеш от коня?

— Аз също ще ти помогна.

— Почакайте — разсмя се Лея. — Прекалено бързи сте. Искам да сляза и разбира се, че искам да разгледам къщата. Но не и града, благодаря ви. Поне не днес.

Корд заобиколи коня и застана до брат си. Те бяха досущ еднакви.

— Позволете ми — каза Слейд и протегна ръце.

— И на мен — добави Корд.

Веселото им настроение беше заразително. Лея позволи да й помогнат, а те го направиха с лекота и грация, сякаш много често им се налагаше заедно да помагат на дамите да слизат от конете.

— Не сме направили много — каза Корд. — Много ли направихме, Слейд?

— Направихме всичко, което можахме. Джъстин толкова много ни разказва за вас, че ние се старахме да направим къщата хубава.

— Бъд и Кал също ни разказаха някои неща.

— Вие сте ги срещнали? Те в безопасност ли са?