Джуд Деверо - Лея

Уесли я целуваше по врата, а ръцете му галеха нейните. Тялото й беше нагорещено от близостта на камината. Нейната топлина и неговата пот се сляха в пара при допира, както се сливат вода и огън.

Той я сграбчи, занесе я в спалнята и внимателно я постави на пухеното легло.

— Свали всичко — изкомандва той с нисък и дрезгав шепот. Избледняващата светлина на залеза се процеждаше през единствения прозорец. В златиста светлина Лея коленичи и потъна в пухения матрак. Бавно развърза малките копринени връзки, които придържаха фееричната й дреха, вдигна глава и потърси погледа му. Бавно и чувствено остави коприната да се свлече от раменете й, но по-голяма част от тялото й остана скрито зад нея. За миг задържа халата пред себе си, сякаш да се прикрие.

— А сега си ти — промълви тя, като си играеше с копринената дреха.

С лукава усмивка той съблече абсолютно всичките си работни дрехи и скочи на леглото при нея.

Лея не очакваше това. Изписка тихо и се помести настрани. Коприненият й халат остана затиснат от тялото му.

— Малко красиво нещо — каза той, издърпа го и го пусна на земята. — Ела тук — изкомандва.

Тя се беше облегнала на стената и срамежливо прикриваше с ръце гърдите си.

— Не. Аз се трудих цял ден, за да изглеждам добре и да ухая на хубаво. А сега ти очакваш от мен да се търкалям с потен и мърсен мъж. Дамите не…

Той я хвана за глезена, затегли я по леглото и я придърпа към себе си.

— Сега като те взема, ще направя така, че да не миришеш чак толкова хубаво.

Той я хвърли на пухения дюшек и с мръсното си тяло покри чистата й плът. Търкаше я и я цапаше с потта си.

— Уесли — ахна тя.

Нищо на света не я караше да се чувства толкова добре, както този мъж.

— Уесли — каза тя отново със затворени очи.

Той се усмихна. Започна да я целува навсякъде — шията, гърдите, корема й. Големите му ръце си играеха с мускулите на бедрата й. Езикът му погали пъпа й. Ръцете му разтвориха бедрата й. Устните му ги следваха.

Спусна се по-надолу. Достигна с устни стъпалата й. Погали с език възглавничките на пръстите на краката й.

Лея плачеше от желание. Устните му тръгнаха отново нагоре по тялото й. Стигнаха до нейните и за момент спря ха над тях.

— Все още ли не желаеш да се търкаляш с потен и мръсен мъж?

— Не — отговори тя. — Всъщност да. О, да, Уесли.

Тя въздъхна и се притисна към него. Краката й галеха неговите с нежни движения.

Той я люби нежно, толкова бавно, че я подлудяваше. Когато накрая я придърпа плътно до себе си и със силни тласъци проникна в нея, двамата достигнаха върха на екстаза.

Лежаха заедно, вкопчени един в друг. Кожата им беше влажна и лепкава.

— Имаш ли намерение да ме нахраниш тази вечер — промърмори той с глава на рамото й.

Тя го избута от себе си и каза с усмивка:

— Мисля, че меденият месец свърши. Първо трябва да се измием.

Той се изтърколи от нея.

— Ако някой има нужда да се изкъпе, това си ти — отвърна й. — Миришеш така, сякаш си работила цял ден на полето.

— Ти — възкликна тя и започна да го удря по гърдите.

— Със сигурност те харесвам, когато започнеш да подскачаш, Лея. Сега спри да ме омайваш и направи нещо за ядене.

— А ако откажа? — предизвика го тя.

— Ще направя нещо на голото ти малко задниче. Ще те нашляпам.

Заплахата му загуби смисъл, защото той започна да я целува. Тя се сгуши в прегръдките му.

Силно почукване на вратата я накара да се отдръпне.

— Кой мислиш че е?

— Вероятно Бъд и Кал. Ти май обеща да им сготвиш? Убеден съм, че ако им обясниш, че не си имала време да приготвиш храна, защото цял ден си се разкрасявала, за да ме съблазниш, те ще те разберат.

— Мога да им кажа, че отново съм изсипала вечерята на главата ти. Те ще разберат това по-добре.

Отново се почука.

— Хайде, облечи се. — Уес взе панталона си. — Можеш да изпържиш половин шопар. Надявам се това да е достатъчно.

С тези думи той излезе. Тя го чу да разговаря с Бъд и Кал в коридора.

Бързо се облече, отметна косата си назад и отиде при тях. Беше очевидно, че едрите мъже толкова се радват да я видят, че нямаше да бъдат толкова придирчиви към вечерята.

Лея кипна вода за царевицата, забърка царевично тесто и изпържи картофи и шунка. През това време мъжете разговаряха. Бъд и Кал бавно разказваха за фермата си, за животните, които искаха да купят, за къщата, която щяха да построят.

— Не трябва ли да построите две къщи? — предложи Лея — В случай че се ожените.

Бъд и Кал се спогледаха.