Джуд Деверо - Лея

Лея знаеше, че Ким ще й досажда цял ден, но не й даваше сърце да й откаже.

— Можеш да останеш.

За отплата тя я прегърна.

— Благодаря ти много. Толкова е хубаво, че имам приятелка.

Те прекараха заедно целия ден. Ким непрекъснато бъбреше и разказваше за предишния си живот, изпълнен с танци и красиви млади мъже. Мудно вършеше работата, която Лея й възлагаше. Не се оплака повече от това, че Лея й е „отнела“ Уесли и не спомена повече за съпруга си Джон.

Учудващото беше, че Ким се оказа добра компания. Бавно вършеше нещата, но след като разбере как и какво трябва да направи, проявяваше достатъчно желание. След обяда се смяха много, докато Лея миеше гъстата й руса коса.

Привечер Кимбърли си тръгна със сълзи на очи.

— Нито една друга жена не е била толкова мила с мен — проплака тя. — Всички бяха като Рийган, нелюбезни и лоши.

Лея мълчеше. Приемаше комплимента и не се опитваше да обяснява защо жените изобщо не харесват Ким. Може би това беше заради начина, по който тя се отнасяше с жените — с абсолютно пренебрежение, сякаш те изобщо не съществуват.

— Ела отново, моля те — каза искрено тя. — Прекарах чудесно.

На вечеря Уесли спокойно съобщи, че на другата сутрин Лея, Бъд и Кал ще го придружат до Суитбрайър. По лицата на тримата се изписа страх.

— Това е малък тих град — каза Уесли с недоволство. — Нищо няма да ви нарани. Единственото, което хората знаят за планините, е чутото от разказите на Ейб. Нито Джъстин, нито Оливър, нито Джон са казали нещо. Следователно вие сте в безопасност.

— А жената по която Ревис стреля? — тихо попита Лея. — Той обясни на всички коя съм и къде живея. Тук прекарах един спокоен ден. Това няма да продължи, ако отида в града.

— Това е абсурдно, Лея! — избухна той и стисна зъби. — А вие двамата?

Бъд погледна Кал.

— Ние ще останем тук с Лея — каза тихо Кал.

— По дяволите всички вие — изкрещя Уес, скочи и събори стола. — Няма да живея със страхливци. Вие ще дойдете с мен, дори ако трябва да ви влача след себе си.

Никой не се засмя на намерението на Уес да се опита да влачи Бъд или Кал. Тримата гледаха в чашите си с кафе и кимаха.

— Така е по-добре — каза Уес. — Отивам да нагледам кравите.

Той излезе, очевидно все още ядосан.

— Ние не харесвахме Ревис, но харесвахме да стоим настрана от хората. Хората се страхуват от нас.

Лея не искаше да мисли за всичко, което можеше да се случи на сутринта. Уесли можеше да причини неприятности на този мъж, Девън Макалистър, за който Ревис каза, че е Танцьора. Хората можеше да се присмеят на Бъд и Кал и да наранят чувствата им. А тя… Не й се мислеше за това, какво може да й се случи.

Тя повдигна глава и погледна Бъд и Кал. Беше свикнала да ги вижда с разголени гърди, наметнати с кожи. Може би ако носеха ризи, хората нямаше да им се смеят.

— Искате ли да имате ризи?

— Не ни подхождат такива дрехи — отговори Бъд.

— Разбира се — каза Лея, стана и огледа кухнята, която трябваше да почисти. — Ако довечера ми помогнете, аз ще ви ушия ризи. Мисля да успея до утре сутринта.

Бавно започна да им обяснява какво смята да направи. Очите им грейнаха от удоволствие.

— Мислите ли, че можете да измиете чиниите без да ги счупите?

Бъд възмутено я изгледа.

— Ние сме лекували счупени крачета на червеношийки. Можем да измием чиниите ти.

Когато Уесли се върна, видя Бъд и Кал да се занимават с женските работи, а Лея да реже огромни парчета тежък син памучен плат. Той разбра, че нещо се е случило и с усмивка попита може ли да помогне.

Лея не си легна до три часа сутринта. Ризите бяха ушити. Оставаха само илиците. Но момчетата можеха да ги облекат така поне за един ден. Пропълзя уморено към леглото. Уесли я прегърна сънено.

— Всичко ли свърши — попита той. Тя кимна с глава и се прозя.

— Следващия път, когато решиш да осиновиш някого, гледай да е по-малък от тези двамата. Трябва да работя допълнително по три часа всеки ден, за да ги изхранвам. Не можеш ли да осиновяваш бездомни котки вместо великани?

Лея не го слушаше. Беше почти заспала. С усмивка той я притисна по-близо до себе си и отново заспа.

Утрото настъпи твърде рано за Лея. Беше толкова нервна, че счупи едното яйце направо в огъня. Беше забравила да сложи тигана. Бъд и Кал дойдоха за закуска. Те също бяха толкова изнервени и изплашени, че изядоха само по четири свински пържоли, шест яйца, по половин хляб, три пържени ябълки и по яребица. Това беше много оскъдна закуска.

— Надявам се да не припаднете от глад днес — каза Уесли, докато Лея прибираше масата.