Джуд Деверо - Лея

— Карълайн, скъпа, трябва да изпитваш повече уважение към мен.

— Мамо, мисля да заведа Ейб у дома. Ще си поговоря с Доул Старк за онова момче, което вкарва моето момче в грях.

— Аз? — зад тях се дочу глас.

Застанал на верандата, наведен над парапета стоеше приятен млад мъж — може би някога приятен. Едното му око бе черно. От носа му течеше кръв. Държеше напоена с кръв кърпа до носа си.

— Вашият скъпоценен Ейб започна играта. Грешката не е моя.

— Ха — изсумтя Карълайн. Тя вирна нос и отмина царствено, нарамила беззащитния Ейб.

Вятърът носеше думите на Ейб.

— Ти беше прекрасна там вътре, Карълайн. Хареса ми как удряше Линкълн. Сигурна ли си, че трябва да чакаме сватбата, преди…

— Млъкни, Ейб — изкомандва Карълайн. — Не говори мръсни работи.

— Да, захарче — каза Ейб, ръцете му се движеха нагоре-надолу по задника й.

Пръв Уесли избухна в смях. Свали шапка и я удари в коляното си. Не можеше да остане сериозен.

Лея искаше да го спре, защото се страхуваше да не обиди Уилма, но тя протегна ръце и се хвана за Уесли, за да не падне. И двамата така се тресяха от смях, че едва се държаха на краката си.

— Откакто се запознаха, те винаги се държат така — обясни Уилма. — Ейб се вълнува и възбужда от това, че тя го желае.

— И Карълайн е безумно щастлива от това, че някой иска да бъде с нея — продължи Уесли. — Те са страхотна двойка.

— Кръвта ми изтича, а вие двамата ще си умрете от смях — обвини ги Линкълн Старк.

Лея, все още шокирана от цялата тази сцена, не знаеше как да реагира. Погледна Бъд и Кал и ги видя ухилени до уши. Тя се запъти към Линкълн.

— Нека влезем и аз ще видя как да спра кръвта.

След известно време Уесли влезе в къщата. Той все още се усмихваше.

— Навън има хора, с които искам да те запозная — родителите на близнаците, Линет и Девън Макалистър.

Танцьорът, помисли си Лея, докато переше кървавата кърпа. Сега е моментът, в който ще я разобличат като крадла, помисли си тя.

Лея излезе от малката къща. Молеше се Уесли да не се издаде, да бъде предпазлив, и по никакъв начин да не се издаде пред човека, който в продължение на години планираше грабежите. Не я посрещнаха така, както очакваше.

Уесли разговаряше с мъжа, сякаш са най-добри приятели. Усмихваше му се и очите му блестяха. Макалистър беше висок, слаб, много красив, мургав. Някога черната му коса сега беше изпъстрена от сребристи кичури. Беше присвил очи срещу слънцето. Изглеждаше едновременно строг и добър. До него беше застанала красива дребна жена с деликатно лице, големи очи, тъмноруса коса и заоблено малко тяло. Изглеждаше двадесет и пет годишна, но би трябвало да е доста по-възрастна, тъй като беше майка на Корд и на Слейд.

— Трябва да си госпожа Станфорд — каза тя с приятен акцент. — Аз съм Линет Макалистър, а това… — тя издърпа едно малко момиченце, скрило се зад полата й — това е моята най-малка дъщеря Джорджина. Вече се познавате със синовете ми.

Лея веднага хареса тази чудесна жена. Чудеше се доколко тя беше запозната с тайната дейност на съпруга си.

Малкото момиче се усмихна срамежливо на Лея, изтича при баща си, задърпа крачола на панталона му и той я взе на ръце.

— Лея, скъпа, ела тук. Искам да те запозная с Мак.

Лея веднага разбра, че е трудно човек да не хареса Девън Макалистър.

— Здравейте, господин Макалистър.

Мъжът погледна съпругата си, сякаш в отговор на предишен разговор.

— Мак е достатъчно — каза той с плътен и приятен глас. — Уес каза, че обичате да тъчете. Лина има някои модели, а Миранда преде вълна.

— Миранда е нашата най-голяма дъщеря — обясни Линет. — Тази сутрин тя отиде да посети най-голямата дъщеря на Корин Тъкър. Скоро ще се върне. Да оставим мъжете да си приказват. Аз ще ти покажа Суитбрайър.

— Много мило от твоя страна. Не искам да ти отнемам времето.

Истината беше, че Лея предпочиташе да стои отзад на фургона с одеяло на главата си. Така никой не би могъл да я разпознае.

— Върви — каза Уесли. — Линет познава всички по-добре от мен.

Тя прочете предупреждение в погледа му.

— А Бъд и Кал? — попита тихо.

Чувстваше се много по-сигурна, когато мъжете бяха с нея. Ако всички бяха заедно, можеха да се закрилят един-друг. Уес я погледна с въздишка.

— Момчетата ще дойдат с нас. Мак и аз ще ги пазим с цената на живота си. Ако някое дете ги нарани, ще го обесим на същото място. Без съдебен процес и нищо подобно. Ако някой…

— Спри — изсъска тя, макар че все още се усмихваше. — Те са все още… знаеш.