Джуд Деверо - Лея

Никой не му отговори. Оливър, Корд и Слейд се върнаха на работа, а Уесли приготви храна за обяд. Той беше решен да прекара целия ден в Суитбрайър и да покаже и на тримата, че положението не е толкова лошо, колкото изглежда.

Лея и Уес седнаха отпред на фургона. Бъд и Кал седяха сковано отзад. Лицата им бяха навъсени и мрачни.

Суитбрайър не беше голям град. Няколко къщи, конюшня, смесен магазин, дамска конфекция, ковачница и още няколко магазинчета тук-там. Нямаше от какво да се плашат. Но хората винаги оглеждат новодошлите.

— Те ни гледат — прошепна Лея.

— Разбира се, че ни гледат — сряза я Уес. — Никога не са ни виждали преди това.

Когато слязоха от фургона, една жена около петдесетте се приближи. Лея отстъпи, но Уесли я бутна напред.

— Ти трябва да си Лея Станфорд — усмихна се жената. — Ейб много ми е разказвал за теб.

— Ейб? — глупаво попита Лея.

— Аз съм Уилма Тъкър. Може би не си чувала, но дъщеря ми Карълайн е сгодена за брат ти. Ще станем едно семейство. Синът ми Джеси сега е сенатор — каза тя гордо. — Ще си дойде за сватбата, Флоид и аз наистина се гордеем с брат ти, а ти изобщо не приличаш на него.

Лея се разсмя и си отдъхна.

— Не съм виждала брат си от известно време. Уесли ми каза за сватбата. Ще ми позволите ли да ви представя моите приятели?

Бъд и Кал все още седяха на ръба на фургона. Лея им направи знак да слязат.

— Боже господи — възкликна Уилма — колко са големи и хубави.

— Това са Бъд и Кал… — Лея нямаше представа каква е фамилията им.

Когато ги погледна, те се усмихваха на Уилма. Очевидно я харесаха. Тя не се страхуваше от тях.

— Харън, госпожо — каза меко Кал. Уилма се усмихна.

— О, да, вие купихте земя близо до имението на Уесли. Ейб казваше… о, ето дъщеря ми.

Лея се зарадва, че все пак имаше някаква представа за Карълайн Тъкър. Тя изглеждаше точно толкова широка, колкото и висока. Красивото й лице беше изпъстрено с лунички Имаше необичаен вид, но Лея веднага я хареса.

— Ти си Лея — Карълайн протегна пълната си малка ръка. — Ейб каза, че си най-красивата жена на света.

— Така ли каза?

Лея беше доволна да чуе това.

— Трябваше днес да се срещна с него, но никъде не го видях.

С неприятно чувство Лея усети, че се, мъчи да си представи Карълайн и върлинестия ъгловат Ейб в леглото. Тя наистина се надяваше Карълайн да не лежи върху брат й.

— Не съм го виждала откакто сме пристигнали.

— Току-що го видях — каза Уес, който разглеждаше кожения хомот. — Влизаше в онази бяла къща накрая на града.

— Там живее Линкълн Старк — каза сърдито Карълайн и тропна с малкото си краче. — Ейб отново играе на комар. Обеща да не го прави. О, мамо!

Преди Уилма да успее да реагира, Карълайн се забърза надолу по улицата към бялата къща. Жената очевидно се сконфузи.

— Ейб наистина обеща — каза тя. — Карълайн сама взима, решенията си. И мисля, че тя наистина обича Ейб и…

Тя спря, защото се чу шум от блъсната врата, подобно на изстрел. След няколко секунди неясни викове и крясъци достигнаха до тях. Петимата мълчаливо се заслушаха. Сякаш някой хвърляше тежки предмети. След това един стол прелетя през прозореца навън.

— По-добре да отида да видя какво става — каза Уесли и погледна към уплашената Уилма.

— Надявам се Карълайн да не бъде наранена — прошепна тя.

Всички тръгнаха след Уесли.

Когато стигнаха къщата, една врата се отвори. Колода карти излетя навън и картите се разпиляха като големи, понесе ни от вятъра снежинки.

— Няма жена, която да ми каже — достигна до тях гласът на Ейб. — Внимавай, не удряй отново Линкълн. Карълайн, предупреждавам те.

Уесли изкачи двете стъпала към отворената врата, поглед на вътре и зяпна от почуда. После започна да отстъпва, смеейки се.

— Тя добре ли е? — попита Уилма.

Уесли успя само да кимне през смях. След няколко минути се появи Карълайн Тъкър, преметнала през рамо слабото тяло на Ейб.

— Пусни ме ти, проклета, могъща кобила такава! — крещеше той зад гърба й.

— Мълчи, Ейб, мама ни гледа.

Изведнъж Ейб се укроти. Карълайн слезе по стълбите и спря пред майка си.

— Той каза, че никога повече няма да играе комар, мамо — тържествено каза тя.

— Вярно, госпожо Тъкър — каза Ейб. — Карълайн ми показа светлината. Лея! Ти просто си стоиш там — изсъска той, както си висеше с главата надолу. — Забрави ли, че съм ти брат? Трябва да ми помогнеш.

Лея упорито се мъчеше да не се разсмее.

— Здравей, Ейб. Какъв чудесен ден, нали?

Той я изгледа с мръсен поглед и започна да милва Карълайн отзад.