Джуд Деверо - Лея

— Деликатни — сериозно каза Уес. Обърна се към Мак. — Тя говори за онези два бика там. Страхува се някой да не им се присмее и да ги нарани. Ти отивай с Линет, Лея. Ще се срещнем по обяд в магазина на Мак. — Наведе се и я целуна бързо по бузата. — Ще се погрижим за момчетата.

Лея се почувства изоставена, когато Уесли и Мак тръгнаха, следвани от извисяващите се над тях Бъд и Кал. Линет я поуспокои.

— Всички в града умират да се запознаят с младата съпруга на Уесли. Познаваме го от години. Гледали сме го как усърдно работи във фермата си. Разбира се, всички сме любопитни за кого е създал всичко това. Не бих се изненадала, ако почти всички дойдат днес в града само за да те видят.

Лея се намръщи. Линет се разсмя. Тя продължи:

— Трябва да свикнеш с този град. За тях няма никакви тайни. Не че си пъхат носа навсякъде. Всичко правят от загриженост. Когато дойдох за пръв път тук преди двадесет години…

— Двадесет години! — Лея не можеше да повярва. — Не изглеждаш на повече от двадесет.

— Колко си мила. Най-голямата ми дъщеря е на деветнадесет. Ето, идва Агнес Емерсън. Съпругът й почина преди няколко години и сега синът й Доил управлява фермата.

Това което последва беше объркващо изложение на имена и лица. Имаше хора, които са в Суитбрайър само от година-две, но светлината в очите на Линет бе специално за родителите и децата, които живееха в града от дълги години. За Лея беше невъзможно да съхрани в паметта си всички тези имена и физиономии. Тя се запозна с Нети и Максуел Роуир, чиято най-малка дъщеря Вайда беше учителка в града, а най-голямата им дъщеря Ребека беше женена за Джеси Тъкър, щатския сенатор.

— Изглежда всички се гордеете с Джеси Тъкър? — каза тя. Линет се усмихна.

— Без значение какво прави, Джеси винаги може да вдъхне гордост у хората около себе си. Колко души от семейство Старк познаваш?

— Няколко — разсмя се Лея. — А те колко са?

— Ами всяка година идват нови. Гейлън-младши миналата година отиде да учи в Бостън. Той е много умен млад мъж. Надяваме се един ден да стане губернатор, дори президент.

Разхождаха се из града. Спираха се, запознаваха се с хората. Лея разбра, че хората тук са особено сплотени. Във Вирджиния, независимо колко пъти си бе повтаряла, че вече е Станфорд, все още се считаше за една Саймънс. Блатото като че я дърпаше към себе си. А Рийган и Никол, въпреки цялата си доброта, винаги изглеждаха сякаш са създадени в един друг, много далечен на Лея свят.

В този малък град всички хора бляха облечени в дрехи от домашно тъкана вълна. Повечето от тях бяха закърпени. Почувства, че това е мястото, на което принадлежи. Въпреки обвиненията на Уесли, че е искала плантацията Станфорд, тя никога не беше мечтала да бъде богата. Мечтите й бяха за това да бъде осигурена и в безопасност, искаше място, където да бъде сигурна, че няма да бъде пребивана от бой. Плантацията Станфорд беше безопасно място за нея, но крехките сервизи и копринените дрехи постоянно я притесняваха. Страхуваше се да не скъса или счупи нещо. Обноските, които трябваше да усвои и всичко друго, съвсем естествено за Рийган и Никол, я изнервяше.

Този град беше безопасно място. Тук можеше човек да се държи съвсем естествено. Тя се чувстваше добре в тази среда. Повечето от хората сливаха думите докато приказваха. Говорът им се различаваше от това, на което я беше учила Никол. А всички уроци на приятелката й бяха много трудни за Лея. Линет, въпреки обикновената си памучна рокля, имаше вид на дама. Напомняше й за Никол.

Джорджина скоро преодоля срама си. Видя една възрастна жена с два близначета и се затича към тях.

— Това е Естер, майката на Джъстин и Оливър — в гласът на Линет прозвуча известна тъга. — Доул почти я изтощи. Родила е много деца. Близначките са й внучки. Майка им Лизи умря при раждането.

Лея беше представена на Естер Старк и на шестгодишните близначки. Линет я поведе към магазина на Макалистър.

— Магазинът се разрасна последните няколко години. Сега аз се занимавам със счетоводството. Девън има повече свободно време. Всичко върви добре.

Тя изглеждаше твърде замечтана, отдадена на лични мисли според Лея.

Пред празната камина седеше възрастен слаб мъж и лениво дялкаше една пръчка.

— Това новата ли е? — попита.

— Позволи ми да ти представя Доул Старк — каза Линет. — Това е Лея Станфорд.

Лея кимна на мъжа. През цялото време си мислеше това, което Джъстин й беше разказал за баща си.

Доул я разглежда доста дълго време. Изглежда почувства, че тя не го харесва.