Джуд Деверо - Лея

Лея забеляза как Линет не обърна никакво внимание на мъжа си.

— Страхувам се, че това сполетя семейството ми. Мисля, че дъщеря ти току-що се влюби.

— Влюби се! Тя дори не ги познава. Понякога говориш…

— Девън — мило каза тя — ще ми позволиш ли да ти припомня, че се влюбих в теб, когато те видях за първи път. Защо мислиш, че с дъщеря ти ще е различно?

Мак се стегна.

— Има огромна разлика между мен и тези двамата. Аз те спасих тогава, а…

Изведнъж гневът му се стопи.

— В кой от двамата мислиш че е влюбена?

Линет с въздишка отправи поглед към магазина.

— Надявам се, че греша, но ми се струва, че иска и двамата.

Преди Мак да успее да отговори, Уесли го потупа по рамото.

— Поздравления, Мак. Двама зетя едновременно! Повярвай ми, ще се нуждаеш от всичките си запаси, за да ги изхраниш.

Мак му хвърли мрачен поглед.

— Нито една от дъщерите ми… — започна, но се спря и добави с отвращение: — Жени! Хайде, Лина, да видим какво е свършила досега.

Навъсено Мак придружи жена си до магазина.

Лея се обърна към Уесли.

— Не знам дали това ще реши проблема, но съм сигурна, че тепърва ще възникват нови проблеми. Бъд и Кал харесаха Миранда, нали?

— Ревнуваш ли? — почти сериозно попита Уес. — Отсега нататък няма да бъдеш единствената жена в живота им.

Слънцето осветяваше лицето му. Широкополата шапка хвърляше сянка върху очите му и той изглеждаше особено привлекателен. Тя отправи поглед към устните му.

— Лея — каза той дрезгаво. — Не ме изгаряй с поглед.

Тя сконфузено отвърна очи от него.

Бясното препускане на фургона по улицата беше събрало тълпа хора. Те бяха останали и се радваха на това как Миранда възнагради спасителите. Сега започнаха да се разотиват.

— Това е тя — извика една набита жена, като гледаше право в Лея.

Лея застина на мястото си. Никога нямаше да забрави лицето на жената, чийто съпруг Ревис застреля. Цялата й омраза се изсипа върху Лея и прониза сърцето й.

— Тя уби съпруга ми — каза и се запъти срещу Лея с вдигнати ръце. — Убийца — крещеше тя. — Убийца!

Лея не помръдна. Очакваше жената, сякаш беше заслужила това, което й се случваше.

Уесли застана между Лея и обезумялата жена.

— Недейте — каза той мило.

— Тя го уби — изписка жената. — Той беше всичко, което имах на този свят. Заедно щяхме да строим ферма. Сега всичко е свършено заради нея.

Тя започна да удря и рита Уесли, без да спира да надава крясъци.

— Качвай се във фургона, Лея — спокойно каза Уесли. — Веднага — изкомандва, като видя че тя не помръдва.

Лея се опитваше да държи главата си високо вдигната. Не беше никак лесно. Чувстваше всички погледи, отправени към нея. Сковано се качи във фургона. Гледаше право напред. След малко Уесли седна до нея и без да продума подкара конете.

Лея не го винеше за това, че не й продума. Тъкмо беше започнала да си мисли, че Суитбрайър с безопасно място за нея. Крехкото чувство за сигурност си беше отишло, както й възможността да спечели обичта на съпруга си. Нито един Станфорд не може да обича жена, обвинена в убийство.

Уесли стоеше в магазина на Макалистър с увиснали рамене и ръце в джобовете. Разсеяно поръчваше стока. Валеше като из ведро.

— Мислиш ли, че ще има наводнение? — попита Доул.

— Не знам — мрачно отговори Уес.

— Сигурен съм, че няма да изгрее слънце. Какво става с жена ти? — Доул погледна Мак. — Не съм я виждал от седмици.

Мак надигна глава над тезгяха.

— Готви за двата мечока — отвърна гневно той. — Това прави, когато дъщеря ми върши нещо друго. Уес, трябва да ти извия врата затова, че ги доведе тук. Миранда плака снощи цяла нощ. Каза, че ги иска и двамата. По дяволите, майка й се държи така, сякаш това е великолепна идея.

Той отиде към дъното на магазина и донесе още провизии.

— Искаш ли нещо друго?

— Познаваш ли жените? — попита мрачно Уесли. Доул изсумтя с презрение.

Мак погледна към него с бляскави очи:

— Преди да срещна Лина знаех много за жените. Но с всяка изминала година знам все по-малко. Проблеми ли имаш?

— Женен е, нали? — обади се Доул. — В такъв случай не може да няма проблеми.

Уесли се облегна на тезгяха. Беше отправил поглед към земята.

— Аз също мислех, че разбирам жените, но явно не е така. Мислех си, че ако имам съпруга и съм мил с нея, ако не я бия и й осигуря приятен дом и красиви рокли, тя ще бъде щастлива.

— Но твоята не е щастлива? Те се нуждаят също от обич.

Уесли настръхна.