Джуд Деверо - Лея

— Кажи ми само кои са те и аз ще пребия лъжливите им задници.

Уесли се изплю.

— Да, но това няма да оправи нещата — каза Мак. — Първо трябва да открием кой е Танцьорът.

— Трябва да е някой доста близък. В противен случай не би се страхувал толкова от твоята госпожа — каза Доул.

— Как да разберем кой е той? Не можем просто така да разпитваме хората.

Мак и Уесли се спогледаха.

— Има само един начин да го накараме да се появи отново.

Станфорд веднага схвана за какво става въпрос.

— Искате да използвате съпругата ми като примамка? И очаквате от мен да изложа Лея на прищевките на един крадец и убиец? И да изложа твоя живот на опасност, Макалистър?

— Никой не те моли да… — започна разгневено Мак.

— Мисля, че трябва да попитате какво мисли Лея — добави Линет. — Тя има право на избор. В този момент е нещастна, защото е обвинена в убийство и не й е дадена възможност да си възвърне доброто име. Тя ще бъде оправдана само когато намерим истинския престъпник.

— Абсолютно съм против — убедено каза Уесли. — Няма да се съглася, дори Лея никога да не излезе от къщи. Няма да я оставя на убиеца. Ако Танцьорът реши, че тя знае нещо, ще се опита да я убие. Никога няма да я оставя далеч от мен, без да мога да я закрилям.

— В такъв случай й предлагаш половинчат живот — каза Линет разпалено. — Танцьорът ще продължава да плаща на онази ужасна жена, за да разпространява лъжи за Лея. А ако тя просто си стои в къщи и плаче, без да върши нищо, за да се защити, съвсем скоро хората ще повярват, че тя е убийца.

— Аха — каза Доул. — Казват, навсякъде, където дими, има и огън. След няколко месеца всички ще се съгласят, че нещо съмнително се крие зад нещастието на твоята малка жена. Може да кажат, че си седи в къщи, защото се чувства виновна.

— Уесли — Линет постави ръка върху неговата. — Трябва да говориш с Лея за това. Решението трябва да бъде нейно.

— Докато е моя съпруга…

— Ха — прекъсна го Мак. — Ако искаш тя да действа като истинска съпруга, по-добре да я измъкнеш веднага от града. Ако ти не говориш с нея за това, Лина ще го направи.

— Наистина ли? — попита Уесли.

— Мина ми през ум такова нещо — отвърна тя и погледна строго усмихващият се Мак.

— Вероятно бихме могли да живеем другаде… — каза Станфорд.

— Мълвата ще ви следва навсякъде — възрази Мак — Единственият начин да защитиш съпругата си е да откриеш кой е Танцьорът. А това ще стане само ако накараш Лея да излезе в града. Може би тя знае нещо, което не може да си спомни сега. Може би Танцьорът иска да я премахне точно заради това. Може би той живее на сто мили оттук и тази Хейнес просто се преструва на много важна. Кой знае? Единственият начин да разбереш е Лея да излезе от къщи. Ще видим какво ще направи Танцьорът.

— А на мен ми се струва — започна Доул — че сигурно има нещо друго, което иска Танцьорът. Иначе можеше да убие веднага съпругата ти. Какво печели от това, че я мислят за убийца?

— Свобода — бавно каза Уесли. — Ако накара някой друг да изглежда виновен, никой няма да заподозре него. Дори ако понякога прави някоя малка грешка, хората няма да забележат, защото ще смятат Лея за виновна.

— Мислиш ли? — прошепна Линет. Очите му потъмняха.

— Няма да я изпусна от погледа си — каза той през зъби. — Ако трябва, ще я заведа да живее във Франция. Никога няма да изложа живота й на опасност, ако мога да й го спестя. Ако някой от вас й намекне за това, ще го накарам да съжалява.

С тези думи той излезе от магазина.

Лея бавно сплиташе дългата коса на Кимбърли.

— С нетърпение очаквам танците довечера — говореше Ким. — Ще облека розовата си копринена рокля и дантеления шал. За пръв път от месеци ще ходя някъде. Не съм била никъде освен при теб. През останалото време Джон ме кара да си стоя у дома. Ти какво ще облечеш довечера, Лея?

Лея се обърна към пълната с мръсни чинии мивка.

— Аз няма да ходя.

— Няма да ходиш! О, Лея, ти трябва да отидеш. Всички ще бъдат там. Дори Бъд и Кал ще ходят. — Тя се засмя. — Чух че Миранда Макалистър им е ушила нови ризи и всички умират да видят дали ще може да танцува едновременно с двамата. Толкова забавно ще бъде.

— Забранено ми е да ходя — каза Лея с потиснат гняв.

— Забранено! — Ким се слиса. — От кой? Да не би Уесли да не ти позволява да ходиш?

Лея стисна силно една чиния под мръсната вода.

— Мислех, че е време да изляза от къщи и да се срещна с хората, но съпругът ми не иска и да чуе за това.