Джуд Деверо - Лея

Ким погледна така, сякаш чуваше най-трагичната история в живота си.

— Но защо, Лея? Уесли е най-добрият, най-внимателният, най-деликатният мъж на света. Как може да ти забрани да отидеш на танците?

— Нямам представа. Той отказва да обсъдим този въпрос. Просто каза, че не иска да бъда заобиколена от толкова много хора.

— Предпочитам да бъда заобиколена от хора, отколкото да стоя сама с Джон — отвърна Ким. — Вероятно Уесли ти е дал някакво обяснение.

Лея се обърна към нея. Едва сдържаше сълзите си.

— Може би един Станфорд не иска да го виждат в компанията на една Саймънс, обвинена в убийство. Може би той не може да понесе мисълта хората да знаят за каква жена се е оженил.

— О, Лея — прошепна Ким като я прегърна. — Седни и аз ще ти приготвя чай.

Лея послушно седна. Раменете й трепереха от мъка и отчаяние.

— Не е много мило от страна на Уесли — каза Ким, като седна до нея и забрави за чая. — Когато се запознах с теб за пръв път, се ужасявах от мисълта, че ще пътувам с една от Саймънс. Стивън говореше най-ужасни неща за теб. Хвалеше се как той ще… ами как ще върши разни неща с теб още от момента, в който Уесли те прехвърли на него. Каза, че всички жени на Саймънс обичат… нали знаеш… секса.

Лея гледаше Ким с ужас.

— Аз му вярвах дълго време — продължи тя. — Но ти винаги беше толкова мила с мен, толкова различна от другите хора. Ти не се вмъкваше в леглата на всички мъже, както твърдеше Стив. Аз разбирам защо Уесли предпочете да остане с теб. Но бях много, много сърдита — в гласа й се чувстваше нотка на извинение.

— Как ти съобщи Уесли, че иска да остане женен за мен? — поинтересува се Лея.

— Всъщност беше много мил, въпреки че тогава не мислех така. Каза, че му е било трудно да вземе решение, но че трябва да остане женен за теб.

— Трябва? Това ли е всичко?

Ким се усмихна.

— Каза, че винаги ще ме обича, защото съм първата му любов, но трябва да направи това, което е редно. Той се е оженил за теб и трябва да удържи дадената дума.

Лея се изправи.

— Тези Станфорд са добри хора, нали? Истински вярват в честността и лоялността. Дори когато това означава да извършиш нещо толкова отвратително, като например да останеш женен за оная малка никаквица от блатото, която го вкара насила в брачния хомот. Разбира се, има някои компенсации. Жени с моето положение стават страшни партньори в леглото и в работата. Ако изпаднат в беда докато защитават един Станфорд, ги крият далеч от хорските погледи. Няма защо да излизат навън. Трябва да си седят у дома, да готвят, да чистят, да топлят леглото през нощта или през деня. Жените Саймънс много лесно могат да бъдат убедени за това.

— Лея — Ким се нацупи. — Може би всичко това е вярно, но когато Уесли ми каза, че ще остане женен за теб, почувствах, че той го иска, а не че трябва. Уесли може да е ужасно упорит, но той никога няма да направи нещо против волята си.

— О, той искаше да остане женен за мен? Добре — гневно каза Лея. — Къде другаде можеше да намери едновременно работник и секспартньор. Веднъж само ме заведе в града, за да ме представи. Оттогава насам не ми е позволявал да излизам. Тази вечер той не иска да бъде притесняван от някой като мен.

Ким се намръщи още повече.

— Не разбирам. Мислех, че ти не искаш да ходиш в града.

— Известно време не исках, но от две седмици насам всеки път, когато спомена че искам да се срещна с хората лице в лице, той ми изтъква дузина причини, заради които да остана у дома. А тази вечер ми забранява да ходя на танците.

— Надявах се, че ще бъдеш там — каза Ким. — Всъщност аз дори ти донесох подарък. — Тя извади от джоба си пакетче, увито в парче плат. — Мисля, че много ще отива на зелената ти рокля.

Лея бавно отвори пакетчето и видя една златна ръчно изработена брошка. В средата върху овал от слонова кост беше нарисуван малък портрет на жена.

— Коя е? — прошепна Лея.

— Не знам. Много е стара, не мислиш ли? А зелената рокля от портрета прилича досущ на твоята. Така ми се иска да дойдеш довечера.

— Ще дойда — изведнъж каза Лея и сама се учуди на думите си. — Уесли Станфорд си мисли, че може да ме скрие, но това не е вярно. Може би си мисли, че вместо кръв във вените на една Саймънс тече тиня. Но не е така.

— Не съм убедена, че трябва да го правиш, Лея. Понякога Уесли може ужасно да се ядоса.

— Уесли Станфорд дори не разбира значението на гнева. Нямам намерение да прекарам остатъка от живота си в тази къща и да се самосъжалявам. Не е вярно, че съм участвала в онези убийства и няма да стане вярно, дори ако онази жена продължи да говори за това до второ пришествие.