Джуд Деверо - Лея

— Бракът по принцип не й тежи — започна бавно Лея. — Но работата не й харесва.

Джон се усмихна.

— Колко си мила. Няма ли нещо… по специално, от което да се е оплакала?

— Джон — каза Лея и постави ръка върху неговата. — Аз наистина искам да мога да ти помогна. Кимбърли ми е приятелка, но знам, че с нея е много трудно да се живее. Ще поговоря с нея и ще се опитам да направя нещо. Искам двамата да бъдете щастливи.

— Моля те, опитай се да я убедиш, че я обичам.

— Ще се постарая. А сега нека влезем вътре.

С широка усмивка Джон й предложи ръката си.

— Трябва да си чула дузина пъти тази вечер, че изглеждаш чудесно. Зеленото много отива на очите ти. Да не би случайно портрета на брошката да е на майка ти?

Лея направи лека гримаса. Спомни си, че майка й никога в живота си не е носила копринена рокля.

— Всъщност Кимбърли ми я подари. Може би е снимка на някой от нейното семейство.

— А, да, вероятно съм я виждал преди, но не си спомням. Много мило от нейна страна да ти направи подарък, нали? Вероятно може да ти разкаже историята на жената от снимката и ти ще ми я разкажеш. Като че единствения начин да опозная съпругата си е чрез трето лице.

Сърцето на Лея се сви от жал. Искаше й се да удари Кимбърли за това, че не се държи добре с този мил човек.

— Извини ме — каза тя, когато влязоха вътре и тръгна право към Ким.

— Ти говореше със Джон — войнствено каза приятелката й преди Лея да проговори. — Той за мен ли те разпитваше?

— Да. Бедният човек работи по цял ден, за да те направи щастлива, а ти си толкова нелюбезна с него.

— Лея — започна Кимбърли, но в този момент Джон застана пред нея и протегна ръка.

— Ще танцуваш ли с мен? — попита той с копнеж в гласа. Ким пребледня.

— Да — прошепна и пое ръката му.

Лея наблюдаваше как се присъединиха към другите. Всеки път когато Ким приближеше към Джон, навеждаше глава. Накрая на танца тя съвсем престана да се усмихва.

— Не можеш цяла нощ да стоиш облегната на тази стена — каза Джъстин. — Очаквам всеки момент съпругът ти да връхлети и да те прибере далеч от всички нас.

— Страхувам се, че очаквам същото. Мислиш ли че можем да похапнем, вместо да танцуваме? Настроението ми за танци се изпари.

— Това има ли нещо общо с Джон и Ким? Наблюдаваш ги от дълго време и се мръщиш.

— Не обичам да гледам как някой страда.

— Ким може да направи всекиго нещастен. Съжалявам Джон, задето трябва да живее с нея. Ъх, ох, мисля, че връхлита буря.

Към тях, гневен като ураган, приближи Уесли. Памучната му риза беше напоена с пот, а косата полепнала по лицето му.

— Тръгвай с мен — каза Уесли през зъби и впи пръсти в ръката й.

— Моля да ме извиниш — учтиво каза Лея на Джъстин. Уесли я дръпна рязко.

Лея прекосяваше стаята и се опитваше да кима и да се усмихва на хората. Искаше да изглежда като че просто излиза навън със съпруга си, а не че той я влачи. Но гневът вътре в нея непрекъснато растеше. Скоро щеше да избухне.

— Качвай се на коня ми — изкомандва Уесли веднага щом излязоха.

— Мислиш, че можеш да спасиш остатъка от репутацията си? Нека ти кажа, Уесли Станфорд, твърде късно е за това. Всички вече ме видяха и знаят, че негово величество господин Станфорд от величествената плантация Станфорд има съпруга от блатата на Вирджиния. И знаеш ли какво — никой не беше отвратен, никой не си избърса ръцете, след като се докосва до мен.

— Полудяла ли си, Лея? Не разбирам за какво говориш.

— Говоря за това, че съм Саймънс. Ето какво. За това, че се срамуваш от мен и не ми даваш да се показвам пред хората.

— Не желая… — той поклати глава. — Все още не разбирам. Да отидем у дома и да поговорим.

Тя отстъпи.

— Да си отидем и да ме вкараш в леглото си, това ли искаш?

Той се усмихна.

— Не бих имал нещо против.

— Ти…!

Тя сви юмрук и го удари в корема. Уесли не помръдна.

— Какво става с теб, за бога?

— Ти ми забрани да отида на танци. Мислиш си, че можеш да ме държиш у дома вързана с верига за леглото ти и за кухнята. И питаш какво не е наред? Може би си мислиш, че само богатите имат чувства? Убеждавах те, че и аз имам гордост, макар че съм Саймънс.

— Жени — изсъска той. — Лея, не се срамувам от теб. Не знам откъде са ти дошли тези глупави мисли в главата. Ти си красива и тази вечер без съмнение няма по-хубава жена тук. Но точно в този момент аз не желая около теб да има толкова много хора.

— Защото не зная как да се държа ли? Може би защото не живея според правилата на Станфорд?