Джуд Деверо - Лея

— Лея — извика някой.

Джъстин Старк беше застанал отвън и се забърза към нея, за да й помогне да слезе от коня.

— Къде е този твой съпруг, който те държи заключена далеч от нас? Не те изпуска от поглед, нали?

— Уесли… Трябва да свърши нещо. Ако приключи навреме, ще дойде.

Лея говореше без да погледне Джъстин в очите. Той я хвана за ръка.

— Не питам за това. Уес губи, а ние печелим. Ела да танцуваме. Нека да покажа на всички, че съм с най-красивото момиче в целия щат.

Магазинът беше разчистен и осветен. Като че ли бяха взети всички фенери в града. В единия край на голямото помещение имаше четирима цигулари, а в другия беше опъната дълга, дълга, отрупана с храна маса.

— Трябваше да донеса нещо — промърмори Лея.

— Красивото ти присъствие е достатъчно.

— Лея! — възкликна до нея Кимбърли. — Ти си тук? А Уесли…

— Ще ни извиниш ли? — каза Лея на Джъстин и поведе Кимбърли към един ъгъл.

— Видя ли Уесли? Какво каза той? Беше ли много сърдит?

— Кимбърли — бавно каза Лея — пила ли си?

— Толкова малко, че не си струва да се споменава. Бащата на Джъстин приготви чудесно питие. Само една глътка от него ме кара да се отпускам. Толкова съм изнервена, а Джон едва ми говори. Не мислиш ли, че Джъстин изглежда много хубав тази вечер? Всъщност всички мъже изглеждат прекрасно. Всички с изключение на съпруга ми.

— Кимбърли, искам веднага да хапнеш нещо. И за бога, престани да приказваш.

Със сила Лея поведе Ким към отрупаните маси.

— Лея — каза Линет Макалистър и я погледна така, сякаш вижда призрак. — Не вярвах, че ще дойдеш.

— Каква красива рокля — каза Агнес Емерсън. — Това снимката на майка ти ли е? — тя посочи брошката й.

— Подарък ми е от една приятелка. Може ли да взема една чиния храна за Ким. Бих искала някой да я наблюдава дали ще изяде всичко. Аз трябва да разговарям с Доул Старк.

Агнес погледна Ким и веднага разбра.

— Кажи на Доул няколко думи и от мое име — извика тя след Лея.

Доул си седеше на обичайното място пред камината. Единствената разлика беше, че столът му бе обърнат с лице към танцуващите. Лестър Сорей беше седнал до него. Побутна го, когато видя, че Лея приближава към тях.

— Да, госпожо — каза Доул — какво да направя за теб?

— Искам да те помоля да не даваш повече на Кимбърли Хамънд от това, което си й дал.

— Тази млада дама със сигурност издържа на пиене — каза той учудено. — Мислех, че ще пресуши цялата кана.

Лея го погледна гневно.

— Къде е съпругът ти? — попита Доул. — Не мислех, че ще ти позволи да дойдеш.

Лея избягна отговора и го погледна.

— Добре — продължи Доул. — Няма да й давам да пие повече. Срамувам се, че го направих. Тази малка дама има добри възможности.

— Госпожа Станфорд?

Лея се обърна и видя Джон Хамънд.

— Мога ли да те поканя на този танц?

Лея хвърли един бърз поглед, за да види дали Ким се храни и пое предложената ръка.

Уроците, които беше вземала, не я бяха подготвили за тези буйни народни танци. Когато свършиха, тя си вееше с ръка.

— Какво ще кажеш за глътка въздух? — очите на Джон весело потрепваха.

— Наистина имам нужда — разсмя се Лея.

Навън звездите мигаха над главите им. Прохладният въздух я омайваше и тя много се радваше, че беше дошла на танците. Особено като си помислеше за забраната на Уес.

— Бих платил, за да узная мислите ти.

Тя му се усмихна.

— Просто си мислех колко е хубаво, че дойдох.

— И аз — каза Джон сериозно. — Отдавна исках да поговорим. Всъщност искам да се посъветвам с теб. Знам, че Кимбърли е нещастна, но честно казано не знам защо, нито как да я направя щастлива. Положих много усилия, за да бъда търпелив. Когато се върна от работа, няма готова вечеря. Седмици ми отне да я науча да пържи яйца за закуска. Направих всичко възможно да бъда снизходителен и милостив с нея. Разбрах, че не е свикнала с много работа. Но каквото и да върша за нея, тя винаги е обидена и недоволна. Трябва да ми повярваш, аз наистина обичам съпругата си и ако мога да си позволя да издържам прислуга, с радост бих наел. Но не мога. Знам, че двете сте приятелки и си помислих, че е споделила нещо. Моля те, помогни ми!

Лея не беше съвсем сигурна, но й се стори, че вижда в очите му сълзи. Проклета Кимбърли, помисли си. Нейният мързел е причинил толкова нещастия на този мил мъж.

— Не ми е казала много — излъга Лея.

— Но все пак нещо е споменала? Каквото и да е? — гласът му беше пълен с отчаяние. — Ако науча точно от какво се е оплаквала, може би ще успея да направя нещо. Аз наистина искам да я направя щастлива.