Джуд Деверо - Лея

— Радвам се, че чувстваш нещата така, но Уесли ти е забранил и… — изведнъж Ким светна. — Ако плачеш и кажеш, че ще умреш, ако не отидеш, може да ти позволи. В такъв случай няма да ти се наложи да му се подчиняваш. Или вероятно би могла да припаднеш. Уесли обича…

Лея строго я изгледа.

— Няма да се моля, нито ще припадам. Първо ще изпратя Уесли на танците, а после ще се появя направо там. Едва ще дочакам да видя лицето му.

— И аз едва ще дочакам този момент — мрачно каза Ким. — Мисля, че направо ще се строполя мъртва, ако някой ми се разгневи толкова много, колкото Уесли на теб.

— Заслужава си да покажа на този арогантен мъж, че не може да ме държи скрита от хората като че съм нещо отвратително и срамно. А ти, Ким, ще ми помогнеш ли?

Ким пребледня.

— Не, Лея, Уесли ме плаши.

— Мисля, че ти каза, че той е мил и любезен?

— Да, когато правиш това, което иска. Наистина, вероятно няма да мога да ти помогна.

Лея седна срещу Ким.

— Всичко, което трябва да направиш, е да му изпратиш довечера една бележка, в която да пише, че се нуждаеш от помощ. Напоследък Уес се върти около мен, но веднага ще ме остави, когато стане въпрос за теб. Ти си единствена. Когато излезе, ще отида на забавата. Дойде ли у вас, ще види, че двамата с Джон ви няма, ще се върне обратно и като види бележката, ще дойде на танците. Ако той не иска да дойде, ще се наложи да се прибера в къщи с някой друг.

— Мислиш ли, че Уесли ще те бие когато се прибереш? — сериозно попита Ким. Отвори широко очи. — Мислиш ли, че ще набие и мен?

— Разбира се, че не. Очаквам, че ще полудее от гняв, но се надявам да му покажа, че няма да го изложа пред хората. Никол ми намери учител, който ме научи да танцувам. Дрехите ми са различни от това, което носят тези от блатата. Може би когато Уесли се успокои, ще разбере, че не е срамно да ме показва пред хората.

— О, Лея — Ким хвана главата си в ръце. — Ужасно се страхувам да го направя. Уесли не действа така, сякаш се срамува от теб. Всъщност той много те харесва. Не можеш ли сама да напишеш бележките, за да бъда невинна. Мога да кажа, че нищо не знам за това. Мога да лъжа много добре и за мен е лесно.

— Аз не мога нито да чета, нито да пиша. И ако някой друг остави съобщенията, той без съмнение ще бъде намесен. Освен това около мен има само мъже. Те ще вземат страната на Уесли. Моля те, Кимбърли, много те моля.

Очите на Ким бяха пълни със сълзи от страх. Тя кимна в знак на съгласие.

Уесли се връщаше във фермата и си представяше всички неща, които ще каже на Кимбърли. Какво ли се бе случило, за да напише такава безумна бележка? Без съмнение Джон се бе осмелил да й предложи да свърши някоя работа вместо да се излежава. А тя в гнева си вероятно е седнала да пише на него. И Уес като пръв глупак се беше втурнал да й помага и дори беше готов да набие такъв добър човек като Джон Хамънд, за да я защити.

Той пристигна, но къщата беше празна. Един от работниците му каза, че Джон и Кимбърли са отишли на танци преди един час. Всичко, което мислеше сега, беше, че е оставил Лея сама в къщи, незащитена, единствено с работниците. А доколкото Уес знаеше, един от тях беше Танцьорът. Точно в този момент той нямаше доверие на никого. Беше почнал да подозира Бъд и Кал. Въпреки това остави сама в къщи унилата си, нещастна, уморена и изтощена жена. Вероятно тя беше станала жертва на някакъв заговор.

— Лея — извика той преди да слезе от коня. Втурна се в къщата и отново извика: — Лея!

Пустото и празно място накара сърцето му да подскочи. Изтича навън. Затича се към курника, постоянно викайки името й.

— Къде е Лея — извика към един от близнаците на Макалистър.

— Мисля, че си е в къщи.

— По дяволите — изруга Уес и се втурна обратно. Тогава видя на масата бележката:

Скъпи Уесли,

Лея не може да чете и въпреки че ми каза какво да пиша, аз ще ти кажа истината. Не е много любезно от твоя страна да й забраниш да дойде на танците. Тя е много обидена, защото си наранил чувствата й и ме накара да напиша две бележки, за да може да се измъкне от къщи. Наистина Уесли, вината не е моя. Моля те, не ми се сърди.

с обич: Кимбърли.

P.S. Лея наистина е много добра. В нея няма нищо отвратително, макар че идва от блатото. Моля те, не я бий.

— Да я бия! — Уесли се слиса. — О, господи, глупави жени! Може да те бия до посиняване, само да си още жива!

Той смачка бележката и излезе от къщи. С няколко бързи стъпки се метна на коня и се втурна към града.

Лея беше доста нервна по пътя към магазина на Макалистър, където беше тържеството. Не беше много подходящо за нея да се движи сама без придружител.