Джуд Деверо - Лея

Уесли попита предпазливо:

— Как си обясняваш това, че водачите се сменят толкова често?

— Някой стои зад всичко това. Човекът, който ги организира не живее в гората.

— Кой е този човек? — тихо попита Уес.

— Откъде, по дяволите, мога да знам? Мислиш ли, че щеше да е на свобода, ако знаех кой е?

Доул се обърна и погледна Уесли.

— Мак — каза бавно — това момче знае повече отколкото ни казва.

След тези думи той отново им обърна гръб. Мак погледна строго Уесли.

— Вярно ли е? Просто ни изпитваш, за да разбереш какво знаем?

Уесли започна да се ядосва.

— Никога не бях чувал, че мъжете от Суитбрайър са унищожавали разбойниците.

— Да не мислиш, че просто слушаме за чуждото нещастие и спокойно си седим на задниците без да правим нещо? За такива ли ни мислиш? Тогава загубих Литъл Тъкър, а той беше един от най-добрите ми приятели.

Доул стана от стола.

— Дявол да те вземе, Макалистър! Мислех си, че когато косата ти посивее, ще се успокоиш. Но не. Продължаваш да си толкова луд, колкото беше. Не знам как малката сладка Лина те търпи.

— Чудесно ме търпи. По-добре, отколкото някой може да изтърпи теб, старче.

— Спрете — извика Лина. Беше застанала на вратата. От дрехите й се оцеждаше вода. — Чувам ви как крещите въпреки този пороен дъжд. Здравей, Уесли, не съм те виждала от седмици.

Мак кипеше от ярост. Върна се на мястото си зад тезгяха.

— Здравей, Линет — каза Уесли.

— Уесли — каза тя мило — би ли ми казал какво става тук?

— Не зная дали трябва…

— Кажи й — обади се Мак. — Нищо не може да се скрие от нея. Уесли й разказа накратко за Лея, за цялото й нещастие и за това как отказва да излиза от фермата. Обясни какво е направил, за да изтрие петното от името й. Накратко предаде какво е довело до този спор. За момент Линет се замисли.

— Знаеш ли нещо за разбойниците? — попита тя.

Уесли нямаше намерение да споменава пред Мак за това къде е срещнал Бъд, Кал и Ейб. Особено сега, когато Миранда можеше да се омъжи за един от братята.

— Имат главатар — каза той тихо. — Всичко, което знам е, че го наричат Танцьора.

— Имаш ли представа кой е той?

— Казаха ми едно име, но съм убеден, че ме излъгаха.

Последното нещо, което Уесли искаше на направи, беше да спомене на Мак какво е казал Ревис. Какво би направил Макалистър, който избухваше толкова лесно, ако чуеше за това?

— Кое е името? — попита Линет.

Уесли се колебаеше.

— Можеш да бъдеш сигурен, че този разговор ще си остане между нас.

— Още тогава разбрах, че е лъжа. Преди да умре, Ревис ни каза едно име, но никой от нас не му повярва. А освен това, Мак, ти си прекарал две години в Северна Каролина. Не би могъл да си ти.

Мъртва тишина се възцари в стаята.

— Аз?

Мак започна бавно да се усмихва. Приближи се към Доул.

— Чу ли това, старче? Предполагат, че аз съм водач на хора извън закона. Бих искал да знам откъде ми остава време при всичките деца, които имам и какво си правя парите? Миранда иска нова рокля поне веднъж седмично, а аз не мога да й го позволя.

Изглежда всичко това му беше много забавно.

— Доста странно ми изглежда един умиращ човек да излъже — каза Доул.

Уесли беше убеден, че Мак отново ще започне да крещи.

— Много странно. Ти какво мислиш, Девън? — попита Линет.

— Бил е изплашен — обади се Мак. — Може би Ревис има роднини и е вярвал, че Танцьорът ще им отмъсти.

— Не бях помислил за това. Но никога не съм вярвал на тези думи.

— Но въпреки това разпита, за да се убедиш, че Мак е прекарал две години в Северна Каролина. Тогава разбра, че той не би могъл да бъде главатарят — подхвърли Доул.

— Тогава защо тази жена Хейнес продължава да твърди, че Лея е убийца? — попита Мак.

— Защото който и да е Танцьорът, той се страхува, че Лея знае нещо. Тя познаваше ли Ревис добре?

Мак си отговори сам на въпроса.

— Не по начина, който имаш предвид — бързо отвърна Уесли — но… — Той стана от бурето, на което седеше. — Ревис може да се е хвалил пред Танцьора. Той беше затворен в себе си единак. Цял живот се спотайваше в горите и не издаваше никому мислите си. Но харесваше Лея. За да може да я принуди да остане при него, той уби съпруга на тази жена. Повечето от жените изпитваха ужас от него, а Лея… тя не се плаши толкова лесно.

— Някога живях в един град — започна меко Линет — където ако някой от жителите беше обвинен в убийство, го обесваха веднага. В Суитбрайър обичаите са по-други — добави гордо тя. — Но дори тук може да се случи нещо такова. Някои от новите жители казват, че сигурно си платил на тези мъже, за да разказват, че Лея е била принудена да участва в грабежите.