— Нито една жена няма да ни поиска. Жените се страхуват от нас.
— Аз не се страхувам — каза тя и постави ръце на раменете им. — Обзалагам се, че Суитбрайър е пълен с жени, които ще се влюбят във вас.
— След като Ейб може да се влюби, значи и вие можете — обади се Уесли с пълна уста царевица.
Близнаците се усмихнаха.
— Какво е направил брат ми? — попита тя докато пълнеше чиниите им с ядене.
— Забравих, че ти беше толкова „заета“ цял ден — каза Уесли през смях — че не можа да чуеш нищо за Ейб.
— Някой ще ми каже ли?
— Хайде, Бъд, на теб се пада честта — гласът на Уес звучеше като че всеки момент ще избухне в смях.
— Ейб се влюби — каза Бъд безучастно. Вниманието му беше приковано от чинията.
Лея седна.
— Истина ли е?
— Доколкото всички знаем, беше необходимо да хвърли само един поглед на госпожица Карълайн Тъкър, за да се влюби. След два дена той я помоли да се омъжи за него.
— Да се омъжи за него? За брат ми Ейб ли става въпрос? Да нямате грешка? Ейб никога не е обичал никой друг освен себе си.
— Но сега обича. Подай ми картофите, Кал — каза Уес. — Вие, момчета, не знаете какъв късмет имате, че има какво да ядете.
— Какво се случи после с Ейб? Сякаш криете нещо от историята с брат ми. Коя е Карълайн Тъкър?
Уес почти се задави с парче шунка.
— Опиши я. Нали ще я опишеш, Бъд.
— Ами висока е горе-долу колкото мен.
Лея слушаше внимателно:
— Брат ми се е влюбил в жена с вашия ръст? — попита тя недоверчиво.
— Малко по-ниска е от нас — обясни Кал.
— Уесли — заплаши Лея.
— Аз не съм бил там. Оливър ми разказа, че брат ти пристигнал в града, видял за пръв път огромната госпожица Тъкър и се влюбил. Той казал на Оливър, че тя има вид, на човек, който никога не е гладувал. Това му допаднало страшно много. Следвал я навсякъде из града. Тя го поканила на вечеря с родителите й. По време на вечерята той се изправил и поискал ръката й. Разказал им, че е бил крадец и че е извършил много злини в живота си. Но обещал с помощта на Карълайн де се промени.
— Великолепно!
Това беше единственото, което можа да каже Лея, напълно объркана и озадачена от тези новини.
Довършиха вечерята. Уесли извади три лули, запали едната, а другите предложи на Бъд и Кал.
Лея прибираше масата и си мислеше колко е приятно всичко това. Тя все още сияеше след часовете любов. Беше заобиколена от хора, които обича. Когато Бъд и Кал си отидоха, двамата съпрузи се изкъпаха и бавно и дълго се любиха на пода пред камината.
Легнаха си сгушени един до друг.
Часове преди да се съмне Уесли стана. Лея се захвана за ежедневната къщна работа. За пръв път тя разгледа всичко навън.
Остана впечатлена от многобройните животни. Под верандата живееха дузина гъски. Когато някой минаваше покрай тях, те започваха да крякат и да съскат. Тридесет патета се клатушкаха из двора. Зад къщата имаше ограден обор. Лея влезе вътре. Престилката й беше пълна с натрошена царевица. Отляво чуваше грухтенето на шопарите, а зад нея блееха овце.
— Вълна — каза тя с усмивка.
Тя щеше да изпреде тази вълна и да тъче на скъпоценния си стан.
Все още с усмивка тя излезе от обора. Но изведнъж лицето й стана сериозно. Уесли идваше към нея. Носеше на ръце безценната госпожа Джон Хамънд-Кимбърли.
— Струва ми се, че припадна — каза загрижено Уесли.
— Ти ли я помоли да го направи?
— Лея — предупреди Уесли. — Ще я занеса в къщи. Може би има нужда от помощ.
— Убедена съм, че има нужда от помощ — каза Лея през зъби и го последва.
— Постави я на леглото — каза тя, когато влязоха в къщата. — Можеш да се връщаш на работа, аз ще се погрижа за нея.
— Тя ме уплаши до смърт, когато припадна — той се намръщи — мислиш ли, че трябва да доведа лекар?
— Тя ще се оправи. А сега моля те, върви.
Уесли й се подчини с нежелание.
— Той излезе — каза Лея. — Сега може да отвориш очи.
Ким седна на леглото. Усмихваше се закачливо.
— Колко красиво пухено легло! И ти си толкова красива, Лея. — Лицето й се промени. — Аз нямам време да се грижа за красотата си. Погледни само косата ми. Станала е безцветна като кал.
— Какво искаш, Кимбърли — безучастно попита Лея. — Мислиш ли, че ще спечелиш нещо от Уесли, когато припаднеш?
Тя гледаше с тъжни очи.
— Никога не съм искала да припадам, но това толкова харесва на Уесли. Джон мрази когато припадам. Той ми казва толкова ужасни неща, че аз просто престанах да губя свяст пред него.
Читать дальше