Джуд Деверо - Лея

— В безопасност — изсумтя Слейд. — Когато ги видяхме, помислихме, че отглеждат бикове и на ръце ги носят по ливадите на паша. Разбира се, че са в безопасност.

Лея отново се разсмя и се запъти към разтворената врата.

— Почакай за миг. Нали младоженките трябва да бъдат пренасяни през прага.

— Да, обаче от съпрузите — добави един плътен глас отзад. Всички се обърнаха и видяха Уесли.

— Вие двамата да не планирахте да пренесете моята съпруга?

— Не, сър — отговориха двамата с широко отворени очи — такова нещо никога не ни е минавало през ум.

Уес се засмя и поклати глава. Излезе напред.

— Изчезвайте оттук. Хващайте се на работа и престанете да флиртувате с жена ми — извика той.

Те намигнаха на Лея и бавно се отдалечиха.

— Добри момчета — каза Лея.

— Хм — изсумтя Уесли. — Те са размирниците на града. Всяка жена се влюбва в тях от пръв поглед и ги разглезва. Аз и баща им сме единствените, които ги учим на дисциплина. А колкото до пренасянето през прага…

Той се наведе и я грабна в обятията си.

— Знаеш как е започнал този обичай, нали? Римляните са пленявали булките си и е трябвало насила да ги внасят в къщите си. А ти, Лея, що за булка си? Имаш ли желание да влезеш вътре? Насила ли ще трябва да те вкарам в леглото си тази вечер?

Тя прие думите му сериозно и отговори:

— Страхувам се, че не… Когато се отнася до… това, като че ли не се съпротивлявам много.

Той се подсмихна самодоволно, дълго и бавно я целуна и я пренесе през прага. Все още я държеше, като че ли очакваше реакция от нейна страна.

За Лея къщата беше много хубава. Беше просторна, обзаведена семпло, със стъклени прозорци и голяма каменна камина. Един коридор водеше наляво, а красивият й стан беше поставен недалеч от камината.

— Там ли е спалнята — попита тя и с глава посочи към коридора.

— С голямо пухено легло — отвърна й той. — Специално за тази стая не са пестени никакви средства.

Тя му се усмихна.

— Къщата е много хубава. Много ми харесва.

— Не си ли разочарована, че не е като къщата на Травис?

— Не — каза тя честно. — Аз съм родена в блато и тази къща ми подхожда повече отколкото голямото имение на Рийган.

— Ъхъ — каза той и се намръщи. — Не ми харесва да сравняваш къщата ми с блато.

Преди да му отговори, той отново я целуна.

— Трябва да отида да видя жребчето. Ако се нуждаеш от нещо, кажи на Оливър или отиди при близнаците. Трябва да им удвоя работата, за да ги държа далеч от теб. Бедата е там, че те се разменят и аз никога не мога да разбера кой работи и кой не. До скоро.

С тези думи той излезе.

Тя огледа мястото. Опита се да осъзнае, че е нейно. Каза си, че всичко ще бъде наред. Може би Уесли ще я заобича, защото тя щеше да бъде добра съпруга. Кимбърли нямаше да има власт над него и всички навсякъде щяха да живеят щастливо.

Тя с усмивка се зае да направи къщата съвършено нейна. Тук беше по-просторно и далеч по-чисто, отколкото в разнебитената колиба на детството й, където беше израснала с голямото си семейство.

В спалнята бяха куфарите с дрехи, които бе получила от Никол. Извади копринена рокля с цвят на лавандула. Грубите й ръце усетиха фината материя.

— Първо най-належащото — каза тя на глас.

Преди да получи чиста къща и добра храна, Уесли трябва да намери у дома една чиста и ухаеща прекрасно съпруга. В кухнята започна да търси съставки за кремовете и лосионите, които Никол и Рийган я бяха научили да приготвя.

Часове по-късно кожата и косата й бяха възстановени за времето, прекарано в гората. Грубината и червенината по ръцете й изчезнаха. Тя седна на един стол пред камината, за да изсуши косата си. Меки и блестящи вълни се спускаха по раменете й. Слънцето клонеше към залез, а вечерята не беше приготвена, но тя се надяваше Уесли да не й се сърди. Беше облякла полупрозрачен халат, с който искаше да насърчи чувството му за хумор.

Уесли влезе и се спря с шапка в ръка. Вгледа се втренчено в нея. На фона на огнените отблясъци на камината красивото й тяло изглеждаше обвито от приказна ефирна материя.

Той не забеляза как шапката му падна на пода. Запъти се към нея, придърпа я в обятията си. Ръцете му се вплетоха в гъстата й коса.

— Не съм сготвила нищо — прошепна тя, когато той сведе устни към нейните.

— Изобщо нямам намерение да се къпя. Ще ти простя, ако пренебрегнеш този факт.

Той отново я прегърна и отново я придърпа към себе си, като че беше изгладнял за нея.

Тя се притисна до него. Беше работил цял ден на полето и дрехите му бяха напоени с пот. Косата му се спускаше по врата на влажни къдрици. Тя прокара пръсти през косата му.