Джуд Деверо - Лея

Уесли отскочи от пътя. Задницата на кобилата на Лея го събори. Той се просна в мръсотията. В този момент се чуха три изстрела.

Ревис беше улучен в гърдите.

Бъд грабна юздите на кобилата на Лея. Тя скочи на земята:

— Уесли, ранен ли си?

Той я погледна странно. Маската беше паднала около врата му.

— Не.

Джъстин се беше навел над Ревис. Той улови погледа на Уесли и поклати глава.

Уесли са намръщи. Отиде до умиращия мъж и постави главата му в скута си.

— Мислеше се за много умен — прошепна му Ревис. — Мислеше си, че ти вярвам. Аз знаех през цялото време, че тя те посещава. Тя настрои всички против мен. Дори собствените ми братя.

Той се закашля. Гърдите му бяха прогизнали. Кръв течеше от трите му рани.

— Кой е Танцьорът? Направи нещо добро в живота си, кажи ми.

Ревис болезнено се усмихна.

— Знаех си, че точно това искаш да узнаеш. — Затвори очи, после погледна надвесените над него лица. — Макалистър — прошепна — чувал ли си някога за Девън Макалистър?

— Лъжеш — каза Уесли.

Ревис се опита да заговори, но се закашля и издъхна в ръцете на Уесли.

Уесли нежно постави трупа на земята. Изправи се. Погледна Джъстин в очите:

— Той излъга.

— Да — каза само Джъстин и се обърна.

Очите на Уесли уловиха погледа на Лея. Хвана я за ръка и я поведе към дърветата.

— Какво мислиш за тези, които стреляха?

— Убеден съм, че отдавна са си отишли — отвърна Уесли. — Ти спаси живота ми. Изстрелите бяха за мен. Благодаря ти.

Тя се изчерви.

— Нали не се сърдиш, че не ти се подчиних?

— Само този път. Сега и двамата сме свободни. Можем да си вървим у дома.

Лея се отдръпна и навлезе в гората. Домът беше Суитбрайър, Кентъки. Мястото, където нямаше да я издирват като престъпница. Очакваше я фермата, с разкошен хамбар и порутена къща, за която Уесли беше казал на брат си, че не иска да я поправи заради някоя като Лея. Кимбърли с целия си чар и красота ги очакваше у дома.

— Какво те тревожи — попита Уесли и постави ръка на рамото й.

— Трябва ли веднага да тръгнем? Не може ли известно време да останем тук?

— Само двамата ли? Без Бъд и Кал, без Ревис, без Ейб и без Верити?

— Да, само за ден-два. Знам, че искаш да се върнеш, но…

— Предпочитам няколко дена да се порадвам в гората на моята малка женичка. Аз много съм ти задължен. Не искаш ли нещо повече от мен?

Тя искаше толкова много неща от него, но не можа да изрече нито дума. Не можеше да иска любовта му просто така. Трябваше да я спечели. В гората можеше да бъде такава, каквато е. Но щом стигнеха Суитбрайър, тя трябваше да живее според изискванията на етикета.

— Не — отговори. — Единственото, което искам, е да поостанем малко в гората.

С нежна целувка той й показа, че с радост ще й даде каквото желае.

Часове наред трябваше да подреждат всичко в колибата на склона. Когато Верити разбра за смъртта на Ревис, се изправи и смело вдигна глава. Излезе от колибата и Лея я придружи до фургона на Джъстин. Противно на очакванията на Лея, тя не се страхуваше от другите мъже. Плахо поиска да види тялото на разбойника. Когато отново дръпнаха покривалото, тя се усмихна и още по-високо вдигна глава. Обърна се към Джъстин и започна да му разказва за роднините си, които живееха на изток.

Претърсиха колибата на Ревис и взеха всичко освен един чувал с храна.

— Открий собствениците на бижутата и раздай храната на нуждаещите се — каза Уесли на Джъстин.

Те товареха стоката. Джъстин хвана Лея за ръката.

— Добър ли е с теб? Изглеждаш различна.

— Той е добър с мен — каза тя изненадано. — Не зная какво ще се случи в Суитбрайър, когато отново види Ким…

— Ким? Уес не ти ли каза, че тя и Джон Хамънд се ожениха преди няколко дни?

— Не — Лея се стараеше да запази самообладание — никои не ми е казал.

Късно вечерта натоварените фургони бяха готови за път. Лея стоеше до Уесли и махаше за довиждане. Особено сърдечно изпрати Джон. Беше щастлива, когато изчезнаха от погледа й.

— Определено има нещо, което е накарало очите ти да блестят. Не е Джъстин, нали — той повдигна вежди.

— Не ми каза, че Кимбърли се е омъжила.

— Ами пропуснал съм — той сви рамене. — Да отидем горе в планината и да видим кой ще се съблече пръв.

— А какво ще получа, ако спечеля — каза тя през смях.

— Мен и моя…

— Аха — прекъсна го тя — какво чакаме още?

В продължение на три дни те не правиха нищо друго освен любов. Не говореха нито за себе си, нито за другите. Лея се опитваше да не мисли за това какво я очаква в Суитбрайър.