Джуд Деверо - Лея

— Ако още един път ми кажеш, че Ревис иска да ме убие, ще те удуша — каза той. Стараеше се да се успокои. — Мислиш ли, че съм такова нищожество, че да очаквам да ме закриля малкото ти сладко тяло? Казах ти, че няма да ти позволя да контролираш нещата и да ме вземат дяволите, ако престана да се опитвам да контролирам всичко и всички. Ако ти кажа да вървиш наляво, ти тръгваш надясно. Не стига, че трябва да се свързвам с Ревис и Танцьора, а трябва да се притеснявам и затова каква ще е следващата ти стъпка, защото ти се мислиш за най-голямата умница на света. С изключение на Ревис. — Той я погледна с болка в очите. — По неизвестни причини мислиш, че Ревис е толкова умен, че може да ме убие без дори да усетя.

— Не защото е толкова умен, а защото е прекалено зъл. А ти не си. Ти си добър и мил, и…

Той беше наклонил главата си на една страна, отхапваше си от едно парче царевична питка и я гледаше.

— Снощи каза, че съм най-красивият мъж, когото си виждала, а сега ме наричаш добър и мил. Да не се влюбваш в мен, Лея?

— Никога! — възкликна тя, но цялата се изчерви.

— Това е лошо — промълви той.

— Какви планове имаш? — попита бързо тя, за да скрие смущението си.

— Да ти кажа честно, страхувам се да ти кажа истината. Страхувам се, че ако разбереш, ще си помислиш, че е прекалено опасно за мен и ще направиш точно обратното. Разбира се, мога да ти кажа противоположното на моя план, но тогава съвсем случайно може да се окаже, че ми помагаш.

— Защо ти… — изстреля тя и се надигна.

Той я хвана за бедрото и я придърпа. Устата й бе близо до неговата.

— Как можа да ми наговориш всички онези отвратителни неща снощи, след като мислиш, че съм добър и мил?

— А ти как можеш да вярваш само в хубавите неща, които говоря за теб, а да не вярваш в лошите. Изобщо слушал ли си ме някога?

Той я пусна и погледна в чувала с храната.

— Повече вярвам на това, което виждам. Да ти кажа истината, ти винаги се хвърляш или скачаш, или се гмуркаш в обятията ми, а след това говориш най-долните неща за мен. Струва ми се, че ако ти наистина не ме харесваше, нямаше да си сваляш дрехите толкова често пред мен.

Тя не можа да отговори абсолютно нищо. Тихо седна.

— Какви планове имаш за Ревис? — Шепнеше.

— Искам да го подлудя — простичко отговори той.

— Ти искаше да използваш мен, за да го подлудиш?

— Да, това планирах. Но сега е трудно да се осъществи. През цялото време ти ми се противопоставяш. Страхувам се да не се стигне до това да си разкрием картите, а ти, вместо да се криеш зад мен, да застанеш между нас и да кажеш някаква глупост от рода на „застреляйте първо мен“. О, Лея, имам кошмари заради това. Чудя се, ако ти кажа „застани между нас“, дали тогава няма да застанеш зад мен. Но не съм сигурен, дали и това ще свърши работа. Господи, ти наистина си голям проблем.

— В такъв случай как промени плана си? — попита тя меко и послушно.

— Трябва да бъда мек и спокоен. Страхувам се да провокирам Ревис и да го накарам да говори, защото не съм сигурен какво ще направиш ти. Бъд и Кал се опитаха да те отстранят няколко пъти, но ти се залепяш ту за Ревис, ту за мен. Като че трябва да ни закриляш и двамата, или по-скоро да закриляш мен, защото мислиш, че той може да се грижи за себе си, а аз не мога.

— Не съм имала намерение… Наистина ли съм толкова ужасна…

— Още по-зле. Някога чула ли си думата „подчинявам се“? Може би мислиш, че това означава „прави обратното“.

Тя вдигна поглед към него и го видя да й се усмихва.

— Може би ще се науча?

— Точно това казаха Бъд и Кал, но аз мисля, че имаш желязна глава. А последното нещо, което бих рискувал, е хубавата ти малка главичка.

— Провалих плановете ти и сега за теб е невъзможно да разбереш кой е Танцьора. Поставям живота ти в опасност, защото бих могла да се намеся, за да те защитя.

— Точно това исках да кажа. — Сега той ядеше парче прасковен пай. — Но със сигурност последните дни бяха много интересни с теб. Замери ме с тестото, а след това чисто гола се хвърли в езерото точно когато се къпех. После толкова гневно викаше по мен, че всички прекрасни части на тялото ти подскачаха. Бих желал да имам време да им се насладя, без да се безпокоя за Ревис.

Тя обърна глава да скрие порозовялото си лице и отново запита:

— А сега какъв ти е плана?

— Опитвам се да го съставя. Исках да накарам момчетата да те отстранят, но само като им споменеш за ягодов пай, те са готови да изпълнят всичките ти желания.

Тя се разсмя.