Джуд Деверо - Лея

— Може би ще ме придружиш, красавице.

Тя му се усмихна с най-милата си усмивка.

— Наистина трябва да се изкъпя, защото ме докосна. Но няма да е с теб. Ще ти проваля плановете.

Тя се почувства малко виновна като видя как се промени изражението му и как ръката му увисна, сякаш нямаше да я докосне вече никога. Когато той излезе, в колибата се възцари тишина. Чуваше се единствено слабото кикотене на Ревис.

По-късно Бъд и Кал, все още в колибата, се хранеха.

Лея свали престилката си.

— Отивам при Уесли. Погрижете се Ревис да не дойде при нас.

Бъд гледаше в чинията си.

— Какво ще има утре за вечеря?

— Изнудвате ли ме? — усмихна се тя. — Вие се погрижете за тази вечер, а аз ще ви покажа какво може да се приготви връзката гълъби, която донесохте. — Тя се поколеба за миг и ги целуна по челата. — Лека нощ, прекрасни мои принцове.

С тези думи тя излезе и се затича през тъмната гора към колибата на Уесли. Езерото беше над нея. През целия път мислеше начин, който да смекчи гнева му. Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че трябва да остави тялото си да говори.

Застана на малко възвишение, откъдето се виждаше как тялото на Уесли се носи плавно долу в езерото. Тъмната му кожа проблясваше на лунната светлина.

Не се оказа толкова трудно, колкото беше мислила. Изкашля се няколко пъти, за да привлече вниманието му и когато се убеди, че я гледа, бавно разкопча роклята си. Мръсната рокля падна на земята и тя остана по полупрозрачна долна риза.

Тръгна към него. Той газеше във водата и я гледаше. При всяка стъпка фината материя полепваше по бедрата й. Тя стигна едно високо дърво и се спря. С очи, приковани в неговите, тя развърза ризата си и я остави да падне. Оставаше последният пласт дрехи — чифт дълги гащи от толкова ефирна материя, че не оставаше нищо за въображението и къс, мек, копринен корсаж.

Като дете, за да избяга от гнева на баща си, Лея се беше научила да се катери по дърветата. Ловко се метна на един дълъг здрав клон, надвиснал над езерото. Като се опитваше да пази равновесие, погледна Уесли, махна корсажа си и го пусна на земята. Той виждаше на лунната светлина налетите й гърди. Свали мокрите си прилепнали гащи и също ги пусна на земята.

Гола, без да поглежда съпруга си, но много спокойна, тя отиде до края на клона, запази за миг равновесие, а после със съвършено гмуркане се спусна в хладката вода и се приближи към него. Когато главата й се показа на повърхността, той я хвана за ръка.

— Господи, жено, ти наистина знаеш как да привлечеш мъжкото внимание.

Без да продума повече, той я поведе към брега. Почти я влачеше след себе си.

— Лея — прошепна той, сграбчи я в обятията си. Мокрите им тела се притиснаха в едно цяло.

Хванал главата й с две ръце, той жадно я целуваше. Лея обви с ръце врата му. Знаеше, че заради този миг си струваше да изтърпи всичкия му гняв.

Ръцете му се движеха надолу по влажния й гръб. Играеше си с мокрите й къдрици. Устните му целуваха лицето й, клепачите й, страните й. Изведнъж я отблъсна:

— Нека те погледам.

Тя поруменя. Може би той няма да я хареса. Той взе ръцете й, постави ги спокойно отстрани на тялото й и започна да я изучава с поглед.

— Когато си отидем у дома, ще те държа в къщата ми така, както си сега. Никога няма да ти позволя да носиш дрехи.

— О, Уесли — тя се изкикоти по детски — ще замръзна през зимата.

— Не и с мен. Аз ще те топля.

Придърпа я към себе си, нежно захапа шията й.

Лея потрепери. По цялото й тяло плъзнаха студени тръпки на възбуда. Уес я целуна още по-силно. През тялото и премина огън. Тя се притисна още по-силно към него.

С прелъстяваща усмивка Уесли я спусна към земята, но миг преди тялото й да докосне тревата, той я постави върху себе си.

— Кожата ти не трябва да се допира до твърдата земя. Докосни ме, моя красива съпруго.

Той я повдигна и я постави да седне така, че да може лесно да проникне дълбоко в нея. Тя се полюляваше. Цялото й тяло се движеше в най-прекрасния ритъм. Уесли държеше слабините й със силните си ръце и помагаше на движенията й. Когато тя усети, че наближава върховния миг, се наведе напред и обгърна врата му, искайки да се доближи възможно най-близо до него. Дълбоките му тласъци я накараха да се почувства така, сякаш потъва в някаква бездна.

— Уесли — извика тя, като извиваше тяло. Изведнъж той я отблъсна.

— Нещо се промени в теб. Сигурна ли си, че не предпочиташ да бъдеш с любовника вместо със съпруга си?

Тя въздъхна дълбоко.