Джуд Деверо - Лея

Сети се за Кимбърли. Би ли тъгувал Уесли за нея, ако Лея не му напомняше с присъствието си, че съществува? През нощта, когато е самотен, би ли си спомнял красивото русо лице, вместо обляното в сълзи лице на Лея? Едва сега той беше забелязал, че Лея е красива. Но колко дълго щеше да го помни?

Тя вървеше и мислеше. Ако беше прекарала повече време с Уес, той би могъл да я заобича. Той вече й беше споменал, че я харесва. А не се ли нуждаеше от помощ, за да се справи с бандата на Ревис? Как щеше да събере цялата информация, от която се нуждаеше? Той каза, че има някакъв дълг, който трябва да плати, но не дължеше ли Лея на Ревис нещо за това, че той я превърна в съучастничка в убийствата?

Колкото повече мислеше за това, все повече се убеждаваше, че трябва да се върне и да помогне на съпруга си.

Но първо трябваше да избяга от Бъд и Кал. Докато вървяха, тя започна да се оглежда за място, където да се скрие и да прекара нощта сама в голямата и безлюдна гора. Потрепери. Зад нея Бъд попита:

— Искаш ли да си починеш?

— О, не — отговори мило тя и се усмихна на огромния мъж. — Чувствам се много добре.

Заслужава си заради Уесли да прекара една нощ съвсем сама в гората.

Да избяга от момчетата беше много по-трудно, отколкото беше мислила, а да се скрие от тях се оказа почти невъзможно. Беше се заровила под листа и храсталаци. Спря да диша, когато двамата минаха близо до нея. След почти безсловесен разговор те се разделиха. Единият тръгна на юг, а другият на север. При залез слънце двамата се върнаха и внимателно огледаха земята. Сякаш знаеха, че е наблизо и искаха да й дадат време да се реши и се покаже. Лея изчака нощта да се спусне и напусна скривалището си. Бъд и Кал не се виждаха и тя пое нагоре по планината.

Всеки звук я караше да подскача и скоро я побиха тръпки. Изминаха часове. Изведнъж почувства нечие присъствие. Ревис! Тя се закова на мястото си, обхваната от ужас.

— Бъд и Кал — каза с въздишка на облекчение — знам че сте наблизо. Покажете се.

Гигантите изникнаха сякаш бяха части от самата гора. Застанаха пред нея.

Разбра, че е разкрита, но се почувства в безопасност и се зарадва, че ги вижда. Усмихна им се:

— Какво става? Ще ме помъкнете ли насила надолу по планината? Предупреждавам ви, аз ще викам и ще ритам.

Мъжете бяха озадачени.

— Защо искаш да се върнеш при Ревис? Съпругът ти иска да бъдеш на сигурно място.

— А кой ще се погрижи за неговата безопасност, след като и двамата сте с мен? Ревис ще нарани Верити, понеже няма кой да я защитава и вероятно ще пребие Ейб като разбере, че съм избягала.

— Грижа ли те е какво ще се случи с брат ти — попита Кал.

— Вероятно. Не съм сигурна. Знам само, че не мога да си тръгна и да оставя Уесли сам срещу Ревис. Ще ми помогнете ли.

Двамата се спогледаха.

Лея разбра, че братята-гиганти разговарят без думи. Ейб ги нарече братя на Ревис, но в момента тя се чудеше колко близки могат да му бъдат.

— Някой от вас придружавал ли е Ревис по време на грабежите му?

— Не — отвърна Бъд.

— Тогава защо… Защо стоите при него?

— Той ни плаща за дървата, за дивеча и за грижите, които полагаме за колибата и за безопасността му.

Това възбуди любопитството й.

— Добре ли ви плаща?

— Купили сме си земя в града в подножието и ще ставаме фермери.

— В града? Имате предвид Суитбрайър, градът на Уесли? Колко земя имате?

Спогледаха се.

— Притежаваме осем хиляди петстотин шестдесет и два акра.

— Хиляди — прошепна тя — значи двамата притежавате хиляди акри земя.

— Уесли познава нашата земя и казва, че е хубава. Каза, че ще ни помогне да построим къща, да си купим семе и сечива.

Лея не можа да се сдържи да не се засмее. Според Ейб момчетата бяха глупави, но всъщност те бяха достатъчно умни, за да натрупат богатство.

— Кога смятате да изоставите Ревис?

— Дължим му нещо. Той ни помогна когато бяхме деца — каза Кал. — Скоро ще си изплатим дълга и ще го оставим.

— А сега имате нов закрилник. Уесли ще ви помага винаги, когато имате нужда. А ако вие ми помогнете сега, аз ще… — Тя не можеше да измисли за какво да се спазари — ще ви готвя. Докато си строите къщата и хамбара, ще ви подсигурявам храна по три пъти на ден.

За пръв път откакто ги познаваше, тя ги видя да се усмихват на лунната светлина. Изглеждаха още по-млади. Ръстът им караше хората да се страхуват и те бяха свикнали с втренчените погледи и странните забележки. Тя бе започнала да ги харесва и да се привързва към тях.