Джуд Деверо - Спомен

Но Мег, обикновено толкова чувствителна към желанията на децата, сякаш не разбираше какво иска Кали. Вършеше си работата и не спомена нищо за предишната вечер.

Вечерта седнаха пред огъня и Талис подкани Кали:

— Продължавай. Всичко е наред.

— Не — отказа Кали навъсено, очевидно обидена от мълчанието на Мег през деня.

Няколко минути по-късно, когато главата на Уил започна да клюма над хамута който трябва да се оправи, Мег се обади, и то толкова високо, че Уил почти падна от стола:

— А аз бих искала кон. Бял кон, който… да лети.

Съпругът й я погледна, сякаш бе полудяла.

— Побъркваш се, жено — реши той. — Конете не могат да летят. А даже и да се продава такъв, не можем да си го позволим.

Мег, затрупана с дрехи за кърпене, бе забила поглед в пода, но всъщност цялото й внимание бе насочено към Кали. Беше полу-забавно, полу-сърцераздирателно да я гледа как се цупи цял ден. А Мег бе поласкана, че детето така настойчиво чака похвалата й.

Докато Уил гледаше въпросително съпругата си, очаквайки обяснение за летящите коне, Талис скочи и се развика:

— Да. Бял кон, който лети, и момче, което скача на гърба му и препуска към звездите.

Уил зяпна от изумление.

— Кали, харесва ли ти? — попита Талис насърчително.

Кали седеше с подвити към брадичката и обвити с ръце колене, а на лицето й се мъдреше доволна усмивка. Разбра, че Мег нарочно се е държала така цял ден — да я дразни, както често правеше Талис. Всъщност Мег много харесва нейната приказка. И направи на Кали най-хубавия комплимент, за който един разказвач може да мечтае: поиска да чуе още.

— Не — започна Кали тихичко. — Конят не обича момчетата. Никак не ги обича, защото веднъж едно момче го наранило.

Уил престана да се опитва да разбере какво става. И Мег, и Талис, наведени очаквателно към Кали, мълчаха. Той стори същото.

— Преди момчето да може да язди коня, трябва да спечели доверието му, защото конят всъщност е млада кобила с красива дълга златна грива.

Кали млъкна и Талис разбра, че го чака да зададе въпрос.

— И как спечелва доверието й?

Всички се заслушаха, когато Кали започна да нарежда приказка, пълна с беди и магии.

— Защо трябва да бера къпини? — негодуваше Талис. — Това е женска работа. Аз съм мъж.

Преди Мег да се обади, Кали се изсмя:

— Ти си толкова мъж, колкото съм и аз. По-скоро си суетен петел и те бива само да береш къпини.

Думите й бяха сурови — през зимата Талис порасна цели десет сантиметра, а единственото, което порасна при Кали, бе косата. Ядосваше се, защото понякога в селото той се надбягваше с два пъти по-големи момчета и я оставяше почти час сама. А тя не би се надбягвала с връстнички — по-скоро би умряла, отколкото да признае пред Талис, но момичетата я отегчаваха. Затова оставаше при Уил, докато Талис обикаляше селото.

Вчера Талис настъпи две пчели и сега кракът му бе така подут, че не можеше да свърши обичайните си домашни задължения. Независимо че Кали стори много, за да докаже противното, той смяташе, че само „мъж“ може да ги свърши. Мег обаче реши, че Талис не е чак толкова зле, та да не може да изкуцука с тях горе на хълма и да помогне да напълнят кошниците с едри, сочни къпини. И сега Талис протестираше срещу „наказанието“, като твърдеше, че не е достойна работа за мъж.

Но на Кали й бе известна истината. Талис обичаше да се прави на як, свиреп и силен, ала тя знаеше и още нещо, което дори Мег не подозираше — Талис имаше извънредно деликатна кожа. Парещата коприва така го нараняваше, че нощно време сълзите мълчаливо обливаха лицето му. Не че не издържаше на болката; не болеше повече от ударите на кожения колан на Уил, които бе понасял нееднократно заради своята небрежност. Но всичко, което повърхностно нараняваше кожата, му причиняваше големи страдания. Ненавиждаше се, че има толкова чувствителна кожа. Само от допира на кожения елек му се появяваха пришки, затова тайничко Кали често пришиваше меки парченца плат върху грубите ръбове на дрехата.

С подутия крак днес се налагаше да куцука до билото на хълма и да се влачи сред обраслите с коприва къпинови храсти, които жулеха нежната му кожа.

Обикновено Кали изпитваше състрадание, но сега му бе сърдита, защото вчера пак се надпреварва с някакви момчетии от селото и я остави сама. И когато Уил за да подразни Талис, подхвърли, че по-късно може да изпече сладкиш с къпините, Кали се изсмя необичайно високо. Талис я изгледа с присвити очи и й даде да разбере, че ще си го върне.