Джуд Деверо - Спомен

Сега Кали разплете плитката и прокара пръсти през нея, за да я превърне във великолепно меко покривало. Започна да бърше сълзите на Талис и да гали лицето му с нежните кичури.

Мег усети, че се смущава, докато ги наблюдава. Нямаше право да гледа това. Никой нямаше право да наблюдава такава интимност между двама души. В момента тя не ги смяташе за деца, те не бяха осемгодишни. Онова, което Кали вършеше, бе древно като самата любов, и ако Мег знаеше думата, щеше да си послужи с нея — еротика. Защото жестовете на Кали бяха най-еротичното, което жена може да предложи на мъж.

Докато галеше лицето му с косите си, Кали започна да му говори много-много нежно и Мег пак се зачуди какво му приказва. Често се чудеше какво разправя Кали на Талис, но децата пазеха своята тайна и не позволяваха на никого да разбере какво става между тях. Беше виждала Талис легнал под дървото, заслушан неподвижно, а Кали приказва ли, приказва. Но колкото и да ги разпитваше, те никога не й казаха какво си говорят. Беше се опитала да накара Уил да разбере, защото Мег знаеше, че Кали говори на Талис на връщане от пазара, но Уил не бе любопитен.

— Говорят си обичайни за деца неща: за духове, вещици и дракони. Какво ме засяга?

Но Мег знаеше, че между тях съществува връзка, която не е като при другите деца. Понякога си мислеше, че Уил забравя, че те са деца на господари, че за него е важна само работата във фермата. Никога не й хрумна, че безопасността на децата един ден може да зависи точно от това — да приличат на обикновени фермерски деца.

Този ден Мег се опита да чуе какво разправя Кали, защото то успокояваше Талис и тялото му се отпускаше. Но тъкмо бе дочула една-две думи, и се появи Уил. Развика се ядосан:

— Обикалям околността да те търся, момче. Не биваше да бягаш от мен! Кали, махни си косата от лицето му, за да чуе какво му приказвам. Талис, знаеш ли колко ни разтревожи?

Мег добре познаваше съпруга си. Разбираше колко е бил уплашен да не загуби момчето, което толкова обичаше. И знаеше, че се готви да го накаже, но тя нямаше да позволи.

Излезе от сянката на дърветата.

— Уил — прекъсна го тя строго, застанала с гръб към децата, — мисля, че на Талис много му се струпа за един ден. Наранен е, а и всички сме гладни.

Очите й говореха повече от думите. Тя бе добра съпруга и жена с кротък нрав. Навремето се съгласи, че Уил трябва да накаже Талис за отворената врата на кокошарника, но сега бе ясно, че няма да му разреши.

Опълчеше ли се, Мег беше по-силна от всеки — нещо, което Уил не обичаше да си припомня често. Беше достатъчно облекчен, че Талис е невредим, за да настоява на своето. Най-добре бе да забравят този ден.

— Да — съгласи се той, — виждам, че момчето има нужда от грижи.

Не каза нищо повече, а се наведе и взе Талис на ръце; момчето запротестира и с глас на възрастен се опита да заяви, че може и сам да върви, но Уил не му обърна внимание, а го отнесе до каруцата.

Веднъж настанени в каруцата, Талис и Кали като че ли отново станаха деца. Премигвайки, сякаш се бяха събудили от дълбок сън, те се сгушиха в Мег и завряха мръсните си личица в топлата й гръд, търсейки майчина утеха.

Мег и Уил никога не коментираха случилото се тогава, но и никога повече не се опитаха да отделят децата едно от друго.

— Мег — провикна се Уил за четвърти път и я извади от унеса й. — Има ли какво да вечеря един гладен мъж?

— Да, разбира се — отговори тя, като се отдели от прегръдките и смеха на децата. — Ела ми разкажи как мина денят ти. Хубав ли беше пазарът? Какво видяхте?

По-късно, след вечеря, вече в леглото, Мег попита Уил, както често правеше, за какво са си приказвали децата по пътя. Уил си призна, че няма понятие, и се обърна, готов да заспи. Но Мег не се предаваше.

— Когато сме наоколо, Талис говори. Никак не е срамежливо това момче; с всекиго може да се заприказва. Кали рядко отронва и думичка.

— Поне една жена да си държи устата затворена — подметна той и я погледна през рамо.

Мег не си взе бележка:

— Но когато са сами, Кали приказва, а Талис слуша. Говори му с часове, а той все мълчи. Щом се приближа обаче, тя млъква.

Уил долови обидата в гласа й и си даде сметка колко е засегната, че нещо става между „нейните“ деца, а тя не е в течение. Той протегна ръка и улови нейната.

— Ще разбереш — увери я. — Сигурен съм, че в най-скоро време ще разбереш.

— Точно това възнамерявам да направя — увери го тя, докато се намести удобно до така познатото й тяло.