Джуд Деверо - Спомен

— Някой ден, когато дойда да те спася, ще си ми благодарна, че знам толкова много за драконите.

— И сама мога да се спася.

— Ха! — не се въздържа той. — И как ще се опазиш от дракона? Като му говориш, докато го умориш ли?

Кали се замисли.

— Точно така. Ще му разкажа такава великолепна история, че той ще се спре и ще се заслуша.

Стискайки меча, Талис присви очи:

— И докато те слуша…

— Така захласнат, че няма да може да мръдне — уточни тя.

— Ще бъде като вкаменен. И докато те слуша, ще се приближа до него и ще…

Очите на Кали светнаха по начин, който Талис обожаваше. Това означаваше, че се готви да разкаже една от своите истории.

— Ще се покачиш на гърба му. Няма да те усети, защото ще си с вълшебни обувки; обувки, които ти е дала една вещица, защото иска от теб да убиеш дракона и…

— Защо?

Не се налагаше да обясни своето „защо“, тъй като Кали знаеше какво иска да чуе.

— Ти си спасил бебето на вещицата и…

— Вещиците нямат бебета! — сряза я той отвратен.

Тя се подразни:

— Добре тогава: става въпрос за бебе, което тя обича, защото е много красиво. Всички го обичат, дори драконът. Той дори го обича толкова много, че желае да го изяде. Така бебето ще е с него завинаги.

Очите на Талис се разшириха от удивление.

Сигурна, че си е спечелила публиката, Кали се подвоуми за миг. Беше достатъчно умна, за да не отдава голямо значение на външния си вид, но станеше ли въпрос за историите й, проявяваше голяма суета. През остатъка от пътя го държа захласнат с разказа за вълшебните обувки, които го правят толкова лек, че може незабелязано да се изкатери по гърба на дракона и да го прониже в сърцето. Докато умирал, единственото желание на приказния звяр било да чуе края на разказа на Кали.

Когато свърши, Талис се начумери.

— Радвам се, че го убих, Кали. Можеше да поиска да те изяде, за да има всичките ти истории вътре в себе си.

— Щеше ли да те е тъжно, ако ме изяде дракон?

— Разбира се — увери я той. — Ако те няма, кой ще ми разказва истории?

След това откровение той скочи от каруцата и се завтече към къщата — вече бяха пристигнали у дома; Уил (разбуден от коня, който знаеше точно кога да дръпне юздите, за да го сепне) влезе в двора.

— Ще те науча аз — извика Кали, скочи от каруцата хукна да го гони.

Талис се затича към Мег; тя ги чакаше на прага както винаги. Уил твърдеше, че усеща кога се връщат, но всъщност тя така се ужасяваше, че тримата може да изчезнат, че прекарваше по-голямата част от пазарния ден на прага.

Талис, висок почти колкото Мег, обви ръце около солидната й талия и избегна удара, който Кали се готвеше да му нанесе.

— Ей, какво става? — попита Мег. — Вие двамата да не би пак да сте се карали?

Стараеше се да звучи строго, защото Уил постоянно й повтаряше, че безобразно глези децата. Строгостта й обаче не можеше да заблуди никого. Те знаеха, че тя ще направи всичко за тях.

А всъщност децата никога не се караха; те се сърдеха един на друг само защото постоянно и безмилостно се дразнеха. Постоянно се съревноваваха. Не създаваха усещането, че Талис може да стори нещо, защото е момче, или че Кали го може, защото е момиче. Предизвикваха се един друг кой ще се покатери по-високо на дървото и за ужас на Мег Кали следваше навсякъде далеч по-силния Талис.

Мег никога няма да забрави онзи ден преди две години, когато Уил за пръв път взе със себе си Талис на пазара. Тогава възрастните не се замислиха особено. Уил се нуждаеше от помощ, а Талис бе достатъчно силен. Дребничката Кали щеше само да им пречи.

Талис бе така развълнуван от предстоящото посещение в селото, че не спираше да говори за него с дни. От самото начало Кали разбра, че няма да я вземат, но не каза нищо. Не се наложи Мег да буди Талис сутринта, когато щяха да тръгнат — много необичайно, защото си беше поспалив. Бързо се облече, изгълта закуската и когато Мег му каза да се качва в каруцата, той се втурна към вратата. Но внезапно се спря, обърна се намръщен и нетърпелив и се провикна:

— Хайде, Кали, време е да тръгваме.

Тогава Уил му каза, че Кали е прекалено малка, за да дойде с тях.

Мег никога няма да забрави израза върху красивото лице на Талис. Той бе потресен; и през ум не му бе минавало, че Кали няма да е с тях. Мег се съмняваше, дали изобщо някога му е хрумвало да направи нещо без Кали. Спяха в едно легло, всяка минута прекарваха заедно. Доколкото й бе известно, откакто се бяха родили, те едва ли се бяха разделяли за повече от минути.