Джуд Деверо - Спомен

От три дни валеше и Уил не успя да свърши много работа. Все още беше зима, затова не се притесняваше особено. Често повтаряше, че мъжът работи цяло лято и е редно да почине през зимата. За него това означаваше да седи пред огъня с хамут в скута — така изглеждаше, че работи — и да дреме.

Мег седеше срещу него с плетка в ръце; между тях децата на пода се взираха мълчаливо в пламъците. Мег, бдителна по природа, долови, че Талис прошепна нещо на Кали, а тя поклати глава и многозначително посочи Мег.

Изпълнена с любопитство, Мег реши, че най-после може да разбере за какво си приказват децата. Бавно за да не изглежда подозрително, остави плетката да се изплъзне в скута й и притвори очи.

Само след минути бе възнаградена — чу Талис високо да прошепва.

— Тя спи. Иди и виж.

Мег чу Кали да се придвижва на пръсти по тухления под, върху който меките й кожени обувки леко шумоляха. Когато се приближи, Мег остави плетката да се свлече на пода, отпусна глава назад и вече леко похъркваше. Кикотът на Кали възнагради изпълнението й.

— Видя ли? — попита Талис вече с нормален глас. — Нали ти казах, че е заспала. А знаеш как нищо не може да ги разбуди, щом заспят. Достатъчно често сме се уверявали.

Мег почти отвори очи, за да го попита как точно са се „уверявали“, че тя и Уил се будят трудно, след като заспят, но се спря навреме; сега гонеше нещо много по-голямо. Отваряйки съвсем леко очи, тя виждаше децата на ярката светлина на огъня.

— Ще ти дам нещо много трудно — обяви Талис, а лицето му бе така смръщено, че приличаше на тридесетгодишен.

Очите на Кали сияеха.

— Да, моля те. Направи го много трудно.

Очите на Талис грейваха, щом го озареше идея.

— Него го направи жълта пеперуда.

— А нея?

— Грозна и лоша. Дълго слабо лице. Дълго слабо тяло. И с отвратителен характер.

Мег почти се изсмя на глас, като чу последното. Цял ден децата се бяха препирали, защото Талис твърдеше, че неговите домашни задължения са много по-трудни от тези на Кали. Накрая Кали предложи да се разменят. Талис все преувеличаваше своята работа, а и бе така самоуверен, че никога не полагаше достатъчно усилия. Но Кали, въоръжена с простата женска логика, че винаги и за всичко трябва да се труди, се впусна бързо в неговите задължения и приключи далеч по-бързо от него. Така че намекът за дълго слабо тяло и отвратителен характер явно се отнасяха за подигравките на Кали, след като го бе победила в домашното състезание.

— И какво още? — попита Кали. Усмивката й подсказваше, че и без друго знае отговора.

— Мм… Три желания. Обичам трите желания и… Искам повече бой. Да няма толкова целуване този път.

Кали стоя загледана в огъня известно време, после бавно и загадъчно се усмихна. Метна поглед да се увери, че Мег продължава да спи, и започна да разказва за едно злобно момче, превърнато в жълта пеперуда, защото обидило лоша вещица. От магията можело да се отърве само ако открие момиче, което да го хареса заради самия него. Но било доста трудно, защото винаги бил груб с всички и всъщност не знаел как да бъде мил.

Мег не можа да схване веднага какво цели Кали, разказвайки тази пълна с измислици случка. Не беше нещо, научено в селото — Мег никога не бе чувала подобна история; Кали я измисляше, докато разказваше. По някое време Мег отвори очи и се наведе напред, за да чува по-добре — забрави, че се преструва на заспала.

Щом забеляза, че Мег е будна и слуша, Кали млъкна. Нейните истории бяха за Талис и само за него. Никой друг не я бе чувал да разказва, никой не знаеше, че го прави. Това беше тяхна обща тайна и тя си мислеше, че нейните истории му харесват, защото… Защото я обича! Никой друг не би харесал историите. Както в нейната глава постоянно се въртят разни истории, така вероятно в главите на другите се въртят други истории.

Когато млъкна, Талис я сръга в ребрата и настоя да продължи. А и Мег се намръщи, сякаш чакаше с нетърпение да чуе края на приказката на Кали.

Отначало предпазливо, но постепенно все по-уверено Кали продължи; за своя изненада откри, че да те слуша един е приятно, но да имаш публика е още по-приятно.

Кали свърши, но Мег не реагира. Само вдигна плетката от земята и напомни, че е време за сън.

Кали бе разочарована, че Мег не каза нищо за разказа. Дали й хареса? Може би жълти пеперуди, които всъщност са момчета, е нещо доста глупаво.

Целия следващ ден Кали бе унила: едва докосна храната; е, вярно — нахрани зайците и кокошките, но не се радваше на животните като друг път. Единственото, което я оживяваше, бяха намеците към Мег — несъмнено чакаше похвала за приказката.