Джуд Деверо - Спомен

Няма нищо по-несръчно от мъж, който върши нещо с неохота, мислеше Мег, докато наблюдаваше как Талис вяло и бавно бере къпини. А и не изпива никакви угризения да се оплаква непрекъснато от всичко, каквото му дойде на ум. Най-много протестираше, че Кали не изпълнява „задължението“ си да му разкаже приказка, за да му мине по-леко времето, докато толкова усилено се труди.

Мег го търпя около два часа и тъкмо се канеше да отстъпи и да прати Талис вкъщи, когато откъм дърветата се зададе черна сянка. Беше кон — едро, буйно животно, препускащо право към къпиновите храсти, където бяха Мег, Талис и Кали. Когато стигна до тях, се изправи на задните си крака и надвисна над главите им като гигантска мечка от някоя приказка.

За пръв път на Мег й прилоша; кръвта се дръпна от главата й, коленете й се подгънаха и тя се строполи. Дори когато започна вече да пада, единствената й мисъл бе за децата: ще бъдат ужасени от това огромно животно над главите си, не бива да губи съзнание. Трябва да ги защити — дори, ако се наложи, с риск за живота си.

Докато се свличаше на земята — колкото и да се стараеше да не припадне, — видя широко отворени очи на децата. Трябва да ги спаси!

Минути по-късно Мег се съвзе. Лежеше върху пръстта, а наоколо нямаше ни деца, ни кон. Само някакво момче лежеше под близкото дърво.

Разтърси глава, за да я избистри, надигна се и тръгна към детето, но когато го наближи, се поколеба. Беше богато облечено — никога преди това не бе виждала подобна премяна. Пелерината му бе украсена със скъпоценни камъни; дръжката на малкия нож, втъкнат в колана, бе сребърна, със смарагди. Кадифеното му таке бе обшито по краищата с рубини колкото лешници.

— Милорд — започна Мег плахо, протегнала напред ръка, за да докосне момчето, но не се осмеляваше. Дали не е син на някой голям благородник? Най-вероятно.

Момчето простена и се опита да се изправи, а Мег се готвеше да го подкрепи с ръка.

Изведнъж той отвори очи и й се озъби, а ноздрите му трепереха от гняв.

— Не ме пипай, старице! — сряза я той с глас, който се придобива само с образование и видни предци.

Мег се дръпна, но продължи да го наблюдава, докато се изправяше. Установи, че е слабичък, вероятно малко по-голям на години от Талис, но сравнен със здравеняка Талис прилича на сянка.

Гледаше го как, облягайки се на дървото, се изправя. На главата му имаше голяма цицина.

— Какво направи с коня ми? — попита той и я изгледа, сякаш бе скрила животното в полите си.

— Аз… — започна Мег и тутакси си припомни всичко.

Къде наистина бе животното и, по-важно — къде бяха децата?

Страх обзе Мег, като си представи своите скъпи невинни дечица стъпкани от чудовището, онова дяволско изчадие, надвесено над главите им. Какво знаеха нейните мили дечица за бесни коне с железни подкова които можеха да счупят черепа на човек? Нейните деца бяха отрасли във ферма с домашни животни. Единственият кон, който бяха виждали, вероятно е теглил каруцата на Мойсей, когато е пресичал Червено море.

След бърз реверанс пред момчето, хванало се за дървото, Мег вдигна поли и се затича нагоре по стръмния хълм над къпинака. В друг случай щеше да се задъха при изкачването, но щом се касаеше за безопасността на децата, сякаш й пораснаха криле.

И все пак на върха на хълма се спря. Сърцето й биеше диво. Имаше чувството, че всеки момент ще изскочи от гърдите й. След минута-две погледът й се проясни. Не повярва на очите си.

В подножието на хълма, на равното пасбище, онова отвратително животно с разширени ноздри ту вдигате във въздуха предните си крака, ту ги сваляше. На гърба на коня Талис седеше изправен като рицар и изглеждаше, сякаш се е родил на седлото. С лекота се справяше с огромния кон — придърпваше юздите и успяваше да се задържи всеки път, когато животното се изправяше на задни крака.

Мег не можеше да помръдне; бе замръзнала на място. Някъде през годините бе забравила, че Талис не е син на фермер. Виждаше пред себе си млад благородник. Независимо от грубите дрехи Талис имаше осанката на елегантното момче — собственик на коня.

— Нека аз! — крещеше Кали и дърпаше Талис за крака. — Нека аз!

Мина малко време, докато Мег разбере какво точно казва Кали — очевидно се готвеше да се качи на коня. Сърцето на Мег, едва започнало да се успокоява, отново заби лудо и тя се втурна надолу по хълма. Талис ще се погрижи за Кали, успокояваше се тя, без да смее да мисли кой ще се погрижи за Талис. Той няма да допусне нещо да й се случи, повтаряше си тя.