Джуд Деверо - Спомен

Но след първата година от брака им яростта на Тависток започна постепенно да нараства и Катрин престана да разказва. Тя обяви:

— Когато съм нещастна, в главата ми няма истории.

По това време той започна пътешествията си, за да я избягва.

Но винаги се връщаше при нея. Толкова му липсваше, когато не беше при него — сякаш част от него отсъстваше, сякаш бе оставил тялото или душата си на друго място.

Тогава защо не можеше да изпълни съпружеските си задължения? Нямаше представа, но колкото и да се стараеше, никога нищо не се получи.

Затова Катрин се опита да привлече вниманието му и написа онези писма, в които твърдеше, че е прелъстила всички мъже в Англия. Тависток прочете писмата и се смя от сърце, но когато Айа изпрати две до вестниците, смехът му секна. Тя разпрати някои и до съпругите на мъжете, с които Катрин твърдеше, че е имала любовни връзки. Други — до самите мъже, чийто имена фигурираха в обръщенията на писмата.

Тависток не знаеше кой се чувства по-ужасно — той или мъжете, които бяха наясно, че никога не са се докосвали до хубавата съпруга на лорд дьо Грей. Всеки мъж изпитваше удоволствие от заблудата, че останалите го вземат за героя, сложил рога на мъжа, който предизвикваше такава страст сред собствените им съпруги. Нямаше мъж в салоните на Англия, пощаден от възторга на съпругата или любовницата си колко привлекателен е Адам Тависток, или от коментарите им каква жизненост блика от него, когато прекосява салона, или как лорд дьо Грей гледа съпругата си с такъв плам, че може да подпали косата й, и се налагаше съответният мъж да отговаря защо той не гледа съпругата си така.

Писмата дадоха възможност на тези мъже да си получат своето. Те честно отричаха да са докосвали хубавата деликатна блондинка, но гледаха и да оставят съмнението, че лъжат; искаха да създадат впечатлението, че се опитват да спасят честта на дамата.

И какво направи Тависток, за да спаси своята чест? Остана оженен за Катрин, макар да не можеше да я люби. Много му се искаше да имат деца. Син, за да наследи името му, и няколко момиченца, които да приличат на Катрин. Дъщери, които да му разказват истории и да го гледат, както го гледаше майка им. Единственото по-добро от това да има Катрин, бе да има половин дузина като нея.

Само че нямаше да се случи. Никога нямаше да има деца от нея.

След като писмата бяха разпратени, той реши хладнокръвно да се разведе. И за коя друга да се ожени, ако не за прекрасната Фиона? Появата му с толкова красива жена щеше да докаже на света, че още е мъж, макар съпругата му да го е унижила в очите на всички.

Но всеки път, когато си представеше, че ще се ожени за Фиона, на Тависток му призляваше. Той искаше Катрин. Желаеше я с цялата си душа. А не можеше да я обладае.

Конят, вече доста поуморен, се препъна отново, но Тависток продължи безмилостно да го пришпорва. Бе яздил много пъти насам и добре познаваше местността. Скоро щеше да излезе на пътя и чак тогава да тръгне обратно към къщата; бе стигнал границата на имота си.

Катрин, помисли си той. Катрин, Катрин, Катрин. Какво ще прави с нея? Какво ще прави без нея?

Имаше чувството, че ще умре, когато лекарят му съобщи, че в един ден е припаднала два пъти — вероятно защото е бременна.

— Провери дали е така — нареди гневно Тависток. И докато чакаше отговора, изпи половин бутилка бренди.

Отговорът на лекаря дойде: съпругата му е девствена. По лицето на лекаря се четеше ясно какво ще си помисли светът, ако това се разчуеше.

Тависток съобщи на Катрин, че знае, че е девствена. Тогава тя му кресна — нещо съвършено непознато за него до този ден. През последните дни бе станала някак по-различна. Не бе така примирена. Нито така плаха. Не го гледаше умолително да бъде мил с нея, да й обръща внимание, да я обича. Вече не питаше: къде сбърках? защо не ме обичаш?

Не разбираше как е възможно, но осъзна, че обича тази Катрин повече от предишната. Вероятно неговата неспособност е плод на нейната доброта и невинност — извършвайки нещо така животинско като обладаването й, би я омърсил.

Но дори за Тависток подобно обяснение на нищо не приличаше. В действителност нямаше представа какво не е наред с него.

Дълбоко замислен, стигна до отрупаните дънери и камъни на пътя. Конят му се стресна, той не успя да се задържи на седлото, литна над главата на животното и се просна по гръб на коравата земя.

Изчака, за да му се проясни главата. Зашеметен, той се надигна на лакти точно навреме, за да види как конят му изчезва зад хребета право към дома. Животното добре си знаеше пътя за вкъщи, защото точно тук, в края на имота, винаги се обръщаше.