Джуд Деверо - Спомен

На следващото утро си каза, че неговата неспособност да я обладае се дължи на факта, че я обича толкова много, та е неспособен да докаже колко силно я желае. И не я познава. Може би ако я опознае, ще се отпусне.

Затова й се посвети изцяло. Пътуваха заедно, смееха се, доверяваше й се, но като резултат я обикваше още по-силно, отколкото когато се бяха оженили.

Така страстно я желаеше. Болеше го от копнеж. Всичко в нея го привличаше: движенията й, говорът, онова което разказваше; от начина, по който държеше чашата с чай, пот се стичаше по гърба му.

След година съвместен живот, без да успее да изконсумира брака, реши че е най-добре да се оттегли и да се впусне в самотни пътешествия. Надяваше се, че като не е при нея и не я вижда, ще се освободи от чувството, което изпитва.

А имаше и други жени. Трябваше да се убеди, че все още е мъж. Остави Катрин в провинцията и прекарваше времето си в Лондон; пиеше и съблазняваше жени. Никога не възникна проблем да обладае някоя. Само с Катрин не се чувстваше мъж.

Някъде през третата години на брака им — ако можеше да се нарече така — започна да си мисли, че грешката е в нея, не в него. След като очевидно нищо не е сбъркано при него, значи причината е в нея.

Чичо Хюбърт се тревожеше, че Тависток прекарва прекалено дълго далеч от Катрин.

— Жените правят бели, когато нямат с кого да си запълват времето — напомни му той. — Трябва да й направиш няколко деца, за да има с какво да се занимава. Дръж я в леглото. — Така и не можа да си обясни нито гневния отговор на Тависток, нито бурното му напускане на къщата.

Тависток забеляза как Катрин реагира на прекрасната Фиона. Тази ревност докосна нещо дълбоко в него. Не му правеше чест, но откри, че иска да нарани Катрин, така както тя — макар и невинно — го нараняваше. Започна да споменава Фиона при всеки удобен случай. Разказваше на Катрин за парфюма на Фиона, за дрехите й. Предложи на Катрин да попита Фиона как поддържа така меки косите си. Всяка негова реплика ядосваше Катрин все повече и повече, докато накрая гневът й бе равен на гнева на Тависток.

Но всичко му се върна, когато Катрин написа онези писма. Много добре знаеше, че Катрин не е имала сексуален живот с никой мъж. Прекалено изкъсо я следяха, за да го има. Всеки път, когато се завръщаше от пътуване, Тависток привикваше прислужницата й и изискваше пълен отчет за всяка минута от времето на Катрин. Най-голяма радост като че ли й доставяше патронажът на разни оперни певци и покупката на бижута от някакъв руски имигрант.

Тависток бе съвсем наясно, че е написала писмата, за да си помисли той, че е желана. Тя не го каза — гордостта й не отстъпваше на мъжката, — но той знаеше какво цели. Катрин искаше да му даде да разбере, че другите мъже я харесват и желаят по същия начин, по който той копнее за Фиона.

Но и Тависток бе горд, затова не можа да й обясни, че проблемът е в него, а не в нея.

Всичко щеше да отшуми, ако не се бе намесила Айа, старата му дойка. Винаги се бе държала прекалено собственически с подопечното й дете. Когато Тависток бе малък, тя го щипеше, за да го разплаче преди задължителното представяне на родителите му в 18 часа всяка вечер. Не бяха нужни много подобни представяния, преди да бъдат напълно отменени; родителите му не държаха на срещи с врещящо хлапе с протекъл нос. Дадоха указания на дойката да им го представи, когато поотрасне и се научи да се държи прилично. Така Айа получи своето — сладкият малък Тавей бе единствено неин.

Може би той успя да заблуди мнозина, че крехката му млада съпруга го отегчава прекалено много, за да се задържа вкъщи, но не успя да подведе Айа. Тя бе наясно, че е пленен от Катрин. От първия миг, в който Тависток зърна Катрин, не мислеше повече за никой друг. Само тя бе в съзнанието му. Айа разбра, че Катрин й отне Тависток по начин, по който само дълбоката любов може да го направи. Затова възненавидя Катрин.

Тависток се престори, че няма представа как писмата на Катрин са станали публично достояние. Наивно и невинно Катрин остави „случайно“ писмата така, че той да ги види. В действителност ги изчете с огромно удоволствие, защото нейните разкази винаги го забавляваха. Катрин можеше да посети най-скучното, най-обикновеното място на света и да се върне с изключително забавни истории. В началото на брака им той седеше на някое чайно парти, стара вещица му наливаше от освежителната напитка и не спираше да говори за градината си. Едва се въздържаше да не задреме. Но по-късно, на път към дома, Катрин го забавляваше с истории за най-различни неща, случили се все на това събиране. Катрин разказваше за кокалести дъщери с големи носове, всичките умиращи от любов по него. За „доказателство“ припомняше как момичето му поднесло чашата с чай и попитало дали иска мляко или лимон. Докато слушаше описанията на Катрин, Тависток винаги имаше чувството, че са били на различни места. Къде е бил той, докато е ставало всичко това? На него му бе много по-приятно да слуша разказите на Катрин какво е било, вместо да наблюдава какво се случва в действителност.