Джуд Деверо - Спомен

— Къде е твоят кон?

— Откъде да знам? — сряза го тя.

Талис продължаваше да я държи в прегръдките си, но свъсил вежди оглеждаше наоколо. Странно. Специално избра този кон за Кали, за да е в безопасност. Беше толкова хрисим и никога нямаше да остави ездача си. Дори едно от конярчетата се шегуваше, че от този кон не можеш да се отървеш. А сега го нямаше!

— Кракът ми. Кракът ми — простена Кали. — Боли ме. И тук, отстрани ме боли. А и главата…

Дъждът се усилваше. През короната на дървото проникваха студени капки. Една от тях уцели Кип право в окото. Той изквича и бързо се скри под пелерината на Кали. Талис разбираше, че трябва да се приберат час по-скоро. Да открие поне един от тези проклети коне и да я принесе незабавно.

Внимателно я положи на земята и се приготви да тръгне да търси конете.

Тя се надигна.

— Интересуваш се повече от коня, отколкото от мен!

— Не! Нужен ни е кон, за да се приберем в имението. Трябва…

— Дори няма да погледнеш глезена ми?

И се стовари назад, сякаш припадна.

Талис мигом се озова при нея и я взе в ръце. Най-добре е да открие кон и да доведе някой, който разбира от рани повече от него, за да помогне на Кали.

— О, Тали, толкова ме боли — простена тя, отпусната в ръцете му. Бе така крехка, така безпомощна. Изцяло зависеше от него.

Придържаше я с една ръка през раменете, а с другата посегна към крака й, за да види глезена. Кали бе по-дребна от връстничките си, а в сравнение с него бе направо като кукла, но въпреки това Талис не успя хем да я задържи на ръце, хем да стигне до глезена й. За да го видя, трябваше да вдигне полите й.

Странно, но около ставата не се забелязваше никакъв оток.

Докато оглеждаше да види рана, Талис се зачуди защо досега не е забелязал колко деликатни са глезените на Кали и как плавно преминават в изящен прасец. Носеше тънки, почти прозрачни чорапи, прилепнали към крака й.

— Боли — простена отново Кали. — По-нагоре. Много ме боли. Мисля, че кърви.

С леко трепереща ръка Талис повдигна още малко полите й. Кога бе започнала да носи всички тези женски измишльотини? Ако бяха във фермата, щеше да й се изсмее на прозрачните чорапи — че те нямаше да издържат дори една разходка из къпините.

Но в момента съзнаваше, че никога не е виждал нещо по-привлекателно от бледорозовите чорапи, обгърнали добре оформените крака на Кали. Бавно, забравил, че всъщност трябва да провери колко е пострадала, той повдига тялото й и издърпа роклята нагоре.

Чорапите свършваха точно над коляното и бяха завързани с най-причудливото нещо, което бе съзирал: жартиер от розова панделка и бял плат, обшит с дребни сърчица. Изящен и женствен, жартиерът бе най-очарователното парче плат, което Талис бе виждал някога. Не можеше да откъсне очи от него.

Времето бе замряло. Той плъзна поглед над жартиера и се взря в бедрото на Кали. Откриваха се няколко сантиметра плът, а по-нагоре полата покриваше останалото, кожата й бе бледа като пролетно слънце, изглеждаше стегната и сякаш го подканваше да я погали.

Точно посегна, когато силна гръмотевица го върна към действителността.

Изплашен, Талис отпусна Кали на земята и рязко се отдръпна.

— Трябва да намеря кон. Трябва да го намеря — повтаряше той, а влагата по лицето му бе повече пот, отколкото дъжд. — Трябва да те отведа обратно в къщата. Трябва…

За миг Талис дочу доста цинични думички от Кали, но реши, че така му се е сторило. Или даже да ги бе изрекла — най-вероятно е заради болка или може би проклетата маймунка неволно я бе оскубала. Каквато и да беше причината, той разбра, че трябва да действа още сега. Хвана се за един от ниските клони и се надигна.

— Къде си мислиш, че отиваш — извика му Кали, когато бързо и сръчно той започна да се катери по дървото.

— Опитвам се да видя къде са конете — отвърна й от високото.

В този момент отнякъде се появи конят на Кали и тя направи гримаса.

— Единственият кон, който не може да намери сам пътя до конюшнята, и да се падне точно на мен — промърмори тя.

Погледна нагоре, за да се увери, че Талис продължава бясното си изкачване, и изтича към коня-глупак. Животното я гледаше, сякаш искаше тя да се погрижи за него — което впрочем бе точно така.

Кали обичаше животните, но Талис обичаше повече, затова въпреки надигащото се чувство за вина извади от джоба си приготвената предварително китка от билки и я върза за юздата на коня. Само след едно вдишване конят се обърна и пое към имението Хадли, а Кали, с Кип вкопчен в колана й, бързо се върна под дървото.