Джуд Деверо - Спомен

Само Кали не забелязваше цялата тази красота. Всичките тези привлекателни млади мъже идваха тук с надежда да спечелят ръката на дъщерята на благородник, а в тяхно лице Кали виждаше единствено свободна работна ръка.

Но когато Талис пристига, той вижда възлюбената си заобиколена от мъже, сякаш е кралска особа със свитата си.

Цялото това положение само затвърди убеждението на Дороти, че жената не бива да обича един единствен мъж, или поне не дотолкова, че да не забелязва вниманието на останалите. Дороти вече бе сигурна, че не може да се тегли черта между сляпата любов и тоталната глупост.

— Ти си поверена на моите грижи — заяви Талис сковано, вперил очи в широкия гръб на докторския син, приведен над мотиката. Мъжете наоколо се правеха, че не слушат, макар че нищо друго не ги интересуваше повече от разговора им. Само отец Керис не надаваше ухо — както винаги дремеше под дървото. Дори това ядоса Талис. Защо този старец не предпазва девойките, оставени на грижите му? А и защо тази проклета маймунка е постоянно вкопчена в нея? Какво, че именно той й я бе подарил. Просто…

— На твоите грижи? — попита Кали високомерно и прекъсна мислите на Талис. — И кой те е назначил за мой пазач? Ти никога не си тук. Вечно си с нея.

Талис не съобрази веднага кого има предвид. Коя от всичките досадни, грозни жени, които го заобикаляха, предизвикваше ревността й? Не че някога щеше да и признае, но понякога безкрайното им бъбрене го влудяваше. С Кали може да се държи естествено; може да мързелува или да е тъжен, щастлив или глупав — какъвто си иска. А с другите жени трябва да се прави на такъв, какъвто те го искат. Постоянно се налага да е внимателен, грижовен и силен.

— Майка ми? — попита Талис с широко отворени очи. — Ревнуваш от майка ми?

— Тя наистина ли ти е майка? — попита Кали тихо. — Не приличаш на нея.

Талис бе чувал подобни подмятания, но какво значение има чия майка е? Вижда я, че умира, че е самотна, и знае, че само той я посещава доброволно. Знае също, че ако му разрешат да направи каквото иска — да се ожени за Кали, — вероятно и той ще я изостави.

— Тя… — започна Талис и се спря. Не може да каже на Кали, че Алида умира.

— Има нещо, което не споделяш с мен — промълви Кали и той видя, че всеки момент ще се разплаче. — Някога нямахме тайни един от друг.

Талис ужасно много искаше да може да каже на Кали всичко, което се бе заклел, че ще запази в тайна. Не разбираше защо не бива да й признае желанието си да се ожени за нея. Когато питаше Алида, тя отговаряше, че никога повече няма да го види, ако даде да се разбере, че ще се ожени за Кали. И Алида щеше да умре самотна. Как да пренебрегне последното й желание? Не бе ли най-голям грях да не изпълниш нечие предсмъртно желание?

— Понякога не можем да знаем всичко за едни човек — заяви Талис и веднага почувства колко надуто звучи. Не искаше да има тайни от Кали. Неимоверно трудно му бе да не споделя как всеки ден моли за разрешение да се ожени за нея. Спазването на тази клетва бе най-трудното нещо; по-трудно, отколкото на всички други клетви, които бе дал на Алида.

Като се изключи клетвата да остави Кали девствена, разбира се. Това като че ли наистина бе най-трудното. Така силно я желае, че не може дори да си позволи да я докосне по ръката. Щом застане прекалено близо до него, той прави всичко възможно да се отдалечи.

Един ден Хю видя как Талис наблюдава Кали, която, поклащайки бедра, пресече вътрешния двор. Следващите три часа Талис вложи цялата си изобретателност, за да си измисля физически упражнения. И когато — съсипан от умора и плувнал в пот — вдигна кратуната, за да се напие с вода, опитвайки се да разкара образа на Кали от съзнанието си, Хю се приближи до него и приятелски му рече:

— Честта ти се бори срещу устните, бедрата и гърдите на Кали. Наистина ли искаш да победиш?

Талис едва се сдържа да не се разплаче от съчувствието на Хю и от ярката картина на прелестите на Кали.

И ето я сега, сред всичките тези мъже, се оплаква, че той не бил настоятелен в любовта си към нея. Тя не е постоянна. Ако го обича, трябва да му вярва. Прекарва времето си с други жени, защото се налага. Лейди Алида — дори в мислите си не може да я нарече своя майка (Мег бе неговата майка) — настоява да стане рицар, преди да се ожени за Кали — дъщерята на човек свързан с кралския двор. Обучението включва танци, пеене, свирене на лютня и какво ли още не, което отнема ужасно много време и е свързано с толкова сервилни жени.