Джуд Деверо - Спомен

Според Пенела Алида използваше Талис да навакса пропуснатото с Джон — цял живот той бе пренебрегвал съпругата си — и с децата си, които, тероризирани от нея, я навестяваха при крайна необходимост.

— Ела, седни тук — покани го Алида и посочи овчата кожа в краката си. Обожаваше той да седи в краката й, за да може да заравя пръсти в косата му, докато говори. Всекидневното му присъствие запълваше една огромна празнина за нея: собствените й деца идваха само ако им бе наредено; Алида страдаше, че родните й синове, за които направи толкова много, я избягваха; а дъщерите й — понякога си мислеше, че просто не им е нужна. На моменти долавяше, че даже Едит я мрази. И то защото я предпази от брак — брак, който само прави жената нещастна. Колко по-добре е да стоиш неомъжена в бащината си къща, а не да се посветиш на съпруг.

Само Талис идваше всеки ден при Алида и разговаряше с нея, докато тя — безсилна — пазеше стаята.

— Искам да се оженя за Кали — заяви Талис, макар и тихо.

Алида въздъхна дълбоко. Започваше лошото. Всеки ден едно и също. Всеки ден той повтаряше неизменно тези думи, настояваше за това. И всеки ден тя искаше да му каже истината. Талис бе предопределен за по-велики дела от обвързването си с дъщерята на Джон Хадли.

— Когато ми казваш, че искаш да се ожениш за Кали, все едно че желаеш смъртта ми. Нали знаеш, че може да стане едва след като мен няма да ме има на този свят.

Обяснението не смути Талис — беше го чувал неведнъж.

— Не е вярно. Искам да се оженя за Кали, защото я обичам и искам да бъда с нея.

— Няма ли да разполагаш с достатъчно време после? Не виждаш ли, че умирам?

Талис не вдигна глава да я погледне със съчувствие, както правеше, щом се отвореше дума за нейната кончина. Алида осъзна, че е време да смени тактиката.

— Ако тя те притеснява прекалено много и ти е трудно да стоиш настрана, по-добре ще бъде да я пратя при баща й. — Талис я погледна с ужас, но тя продължи: — Разбира се, ще ми е извънредно неприятно да го сторя. Нямаш представа що за човек е Гилбърт Рашър. Изключително брутален; страхувам се какво ще се случи на нежно същество като твоята Кали, ако попадне в ръцете му.

— Не! — възпротиви се Талис. — Не я изпращай при него. Ще я избягвам. Ще направя всичко, за да остане тук.

Той извърна глава, защото не желаеше да покаже колко е отчаян. Алида погали косите му.

— Няма да трае още дълго. Скоро ще се махна от живота ти.

Хвана го за брадичката и извърна лицето му към себе си. Усмихна се.

— Хайде почети ми. Не бъди тъжен през последните ми часове. Скоро ще лежа в студената земя и ти отново ще бъдеш щастлив.

Бавно, сякаш изпитваше болка, Талис се надигна и отиде до полицата, където Алида държеше скъпоценните си книги. Наблюдаваше го на слънчевата светлина и си даде сметка колко много го обича. Беше доволна, че ще успее да му даде каквото заслужава. Чезнеше бързо, смъртта й бе съвсем предстояща, усещаше я. Но преди да умре, иска да види Талис приет в кралския двор. Най-голямата й мечта бе да го види с кралицата. Господарката щеше да го хареса!

Докато Талис четеше, Алида галеше косата му. Скоро щеше да забрави девойката, която си мисли, че обича. Сред блясъка на Двора, под лъчезарната усмивка на кралицата от съзнанието на Талис щеше да се изличи цялото му минало. Щеше за забрави онези селяндури, при които израсна; дори нямаше да си спомня девойката, която не е нито красива, нито достатъчно богата, за да е подходяща за него.

Да, помисли си Алида, всичко щеше да се нареди прекрасно: родните й синове щяха да наследят нейния дял от имота, а този възхитителен млад мъж щеше да попадне в Двора и със своята енергия и любов към живота да очарова кралицата точно както накара Алида да го обикне.

Да, реши тя. Време е да започне да действа. Трябва да изпрати да повикат Гилбърт Рашър още днес.

— Теб какво те интересува какво правя по цял ден? — изсъска Кали на Талис, а очите й бълваха огън. — Теб какво те засяга?

Докато ги наблюдаваше, на Дороти почти й прилоша. Никога не бе виждала толкова влюбени едно в друго същества; бяха блян за всяка девойка. Талис мислеше единствено за Кали; в мислите на Кали нямаше друг освен Талис. И в същото време не виждаха онова, което всеки в имението Хадли виждаше.

Ето и сега — Кали копаеше в градината, а петима млади мъже предлагаха „помощта“ си. Двамата бяха доста привлекателни, а третият — синът на конския доктор, — макар и с обикновено лице, от врата надолу заслужаваше внимание.