Джуд Деверо - Спомен

Лицето му имаше онзи решителен израз, който Кали отлично знаеше какво означава — нищо няма да го спре. Предпазливо направи една крачка, после — втора. На третата стигна до маймунката и тя радостно скочи в ръцете му.

Талис я вдигна триумфално, за да покаже победата си на Кали, а тя не се сдържа и заръкопляска. От тълпата се разнесе радостен възглас.

Вероятно вибрациите от шума довършиха стария покрив и го сринаха — заедно с Талис. В един миг той имаше опора под краката си, а в следващия — полетя надолу към мръсната слама.

Всички наоколо избухнаха в смях, защото Кали се втурна сякаш наистина възнамеряваше да го хване, преди да е тупнал долу. В миг Талис, Кали и маймунката се озоваха до разгневеното магаре.

В продължение на няколко минути старият обор ехтеше от рева на магарето и писъците на маймунката. Косите на Кали покриваха Талис и маймунката се озова като в клетка.

— Стойте мирни! — крещеше Талис, докато се мъчеше да я освободи.

Но Кали не можеше да не мърда, защото животинката се мъчеше да се отскубне, а магарето бранеше храната си.

Това се оказа най-добрият спектакъл на панаира: романтика и вълнения, от които ти секва дъха.

Най-после Талис и Кали успяха да се освободят, без никой да им се притече на помощ. Доста церемониално Талис поднесе маймунката на Кали.

— С цялата ми любов — обяви той високо.

Тя прие подаръка, а в отговор Талис направи жест, че сега животът му може наистина да започне отново. Изведе я от мръсния обор и двамата поеха към хълма с Отровната градина. Зад гърба им тълпата се смееше и възторжено повтаряше, че никога не е имало по-хубав панаирен ден.

СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД РАЖДАНЕТО, 1588

— Мразя мъжете! — обяви Кали яростно, като отместваше опашката на маймунката от устата си.

Тя и Дороти Хадли бяха в някогашната Отровна градина. Все още се наричаше така, макар че под грижите на Кали и Дороти всичко тук се промени. Мина цяла година, откакто Кали дойде в имението Хадли. След първоначалното объркване всеки си намери мястото и сега нещата бяха улегнали. По цял ден Кали работеше в градината, а отец Керис дремеше безгрижно на сянка с мотичка до себе си в случай, че някой реши да се качи на хълма (в крайна сметка той отговаряше за отровните билки, нали?).

Две седмици след като изпратиха Кали на хълма, Дороти откри, че силно й липсва. Полека-лека започна да се измъква от опеката на Едит и да прекарва дните си с Кали. Без видима причина Едит ставаше все по-сърдита и по-тиранична, а освен това Кали бе много по-забавна от сестрите й.

Дороти не споделяше с никого, за да не й се смеят, но докато тя и Кали се трудеха и облагородяваха някогашното буренясало място, Кали разказваше. Разказваше възхитителни неща за любов и без всички онези битки, с които пътуващите разказвачи пълнеха своите истории. В приказките на Кали жените бяха силни и смели и често спасяваха живота на героя.

Докато плевеше самакитката, Дороти въздъхна дълбоко.

— Ще ми се да прекарам толкова дълго с един мъж, че да започна да го мразя. А сега дори и да го кажа, е все едно да обявя, че не обичам канела. Прекалено рядко я има, за да мога да съдя.

Дороти погледна към Кали с надежда, че ще й направи комплимент за шегата.

Кип — така Кали нарече маймунката, която Талис й подари — стоеше неизменно на врата й, залавяше се за кръста й, понякога се качваше дори на главата й, а ако беше уплашена, се криеше под полите й: вкопчваше се за глезена или коляното. Животинчето очевидно оценяваше грижите и любовта, да не говорим за хубавата храна, която получаваше от господарката си. Затова не се отделяше от нея.

Кали обаче не се засмя на остроумието на Дороти както обикновено.

— Ако ги познаваш, щеше да ги мразиш — заяви сериозно тя.

Дороти въздъхна отново.

— Какво е направил този път Талис?

— Защо мислиш, че настроението ми има нещо общо с него? — скастри я Кали. — Какво те кара да мислиш, че изобщо имам нещо общо с него?

Дороти изгледа Кали многозначително. Започваше да си мисли, че да обичаш един мъж е като да ядеш непрекъснато едно и също. След време става доста еднообразно.

— Постоянно мислиш за него, сънуваш го, живееш заради него, всяко твое чувство, твое…

— Ха! — изсмя се Кали, но побърза да се обърне и с настървение започна да копае самакитката. Рязкото й движение така стресна Кип, че почти я задуши с опашката си.

— Дори и да мислех за него, което впрочем не правя, каква полза! Той няма време за мен. По цял ден прекарва с други жени. Танцува с тях, пее им. — Очите й станаха на цепки. — Изпълнява прищевките им.