Джуд Деверо - Спомен

За своя изненада Талис усети пот по челото си. Обикновено обичаше тълпата да го гледа, харесваше му да е на показ и обожаваше публиката. Но да излива най-съкровените си чувства пред всички, не го изпълваше с възторг.

— Обичам те — повтори той и откри, че сега е по-лесно.

Кали се изчерви.

— Радвам се — прошепна тя. — Ще поговорим по-късно. А сега по-добре върви. Хората те чакат. — Тя кимна към жените зад гърба му и понечи да тръгне с Алейн.

— Не! — Талис задържа Кали. — Не искам да отиваш с него. Искам да дойдеш с мен.

Една от жените се приближи и сложи ръка върху Талис. Беше лейди Франсес — братовчедка на семейство Хадли, доста красива. Лейди Алида тайничко й бе обещала този възхитителен мъж за съпруг и тя не възнамеряваше да му позволи да говори по този начин.

— Трябва да дойдеш с мен, Талис — отсече тя решително.

— Да, послушай я — обади се и Кали и пак понечи да тръгне.

Само за миг Талис се поколеба, но Кали улови настроението му. Талис обаче осъзна какво би означавало да загуби Кали. Какво го интересуваше, че всички тук ще чуят какво е на сърцето му? Ще чуят, че я обича. Та какво ще бъде той или светът без Кали?

— Кали — започна Талис, — моя любов. Единствена моя любов. Любовта на живота ми. Обичам те. Не се ли интересуваш поне малко от мен?

Кали бе сигурна, че дори ходилата й се изчервяват. Бе копняла Талис да й признае, че я обича, да покаже на онези злобарки какво изпитва към нея, но не искаше да я засрамва пред цялото село.

— Моля те, Талис — обърна се тя отново към него. Но него го нямаше. Трябваха й няколко секунди, за да си даде сметка, че той е паднал на колене, а ръцете му са скръстени върху сърцето. Видя го да протяга умолително ръце. Кали бе така поразена, че остана безмълвна.

— Кали, моя единствена истинска любима, кажи, че и ти ме обичаш, иначе ще умра тук и сега.

— Наистина, Талис! — възмути се лейди Франсес, вживяла се в ролята си на бъдеща съпруга, без Талис да има и най-малка представа за това. — Държиш се като истински глупак.

— Ако да си влюбен значи да си глупак, то аз съм най-глупавият мъж на света. Ще си умра като глупак. Кали, трябва да кажеш, че ме обичаш.

Кали чакаше земята да я погълне. Бяха привлекли огромна публика. Хората зарязаха платени представления и се тълпяха да наблюдават как този възхитителен млад мъж се прави на глупак.

— Да, да, обичам те — изрече тихо и набързо Кали. — А ти стани и се дръж прилично.

Всъщност сега, когато бе започнал цялото това изпълнение, Талис откри, че не му е толкова неприятно. Всички мъже наоколо — а те се увеличаваха с всяка секунда — сякаш казваха: „И аз съм бил там, където си ти сега.“ А жените го гледаха, като че ли наистина е убил дракон.

Талис сграбчи изкаляния край на полата на Кали и повдигайки го към устните си, заяви:

— Красива моя Каласандра, не съм достоен да целуна тази свещена дреха.

— Тогава недей! — заяви Кали и изтръгна полите си от ръката му.

— Талис! — обади се и лейди Франсес. — Един рицар не се държи така.

— Как да се държа, когато сърцето ми прелива от любов? Не усещам нищо друго освен болка в гърдите, защото възлюблената ми не е готова да ми прости. Опасявам се, мили хора, които ни наблюдавате, че ужасно я пренебрегвах. О, моля те, прости ми, че бях увлечен по хубостта на други жени.

— Не можем да го виним за това — обади се някакъв мъж, но жена му го дръпна за ухото и той извика от болка.

— Талис, умолявам те, стани — просъска Кали.

— Не и докато не кажеш, че си ми простила.

— Да, разбира се, че ти прощавам — съгласи се тя бързо. — Само стани!

— Искам да получа твоята любов и твоята прошка. Трябва… — при тези думи той кръстоса енергично ръце на гърдите. Бедната заспала маймунка изквича и се опита да се измъкне изпод ризата на Талис. Лошото бе, че заби нокти не в плата, а в кожата му.

С болезнен вик Талис измъкна сърдитото същество от пазвата си и го поднесе на Кали. Направи го театрално — свеждайки глава, все още на колене, той предложи маймунката на Кали.

Като видя животинчето, Кали се усмихна.

— Хайде — подкани я някакъв мъж. — Вземи маймунката.

Ала гласът на лейди Франсес стресна животинката.

— Талис, всичко това ми омръзна! Не се чувствам добре и ти трябва да ме съпроводиш до вкъщи! И разкарай това отвратително нещо!

Тя възнамеряваше само да отблъсне животното от ръцете на Талис, но то, клетото, бе преживяло достатъчно за един ден. Обръщайки се светкавично, захапа лейди Франсес за пръста и тутакси й потече кръв. А когато дамата изпищя, сякаш пронизана от пика, изплашеното животинче скочи от ръцете на Талис върху рамото на Алейн и го сграбчи за косата. Алейн замахна да го смачка, но то се премести върху буре за дъждовна вода и остана да гледа оттам с премигващи очи тълпата.