— Според мен гордостта оставя леглото празно. Тази девойка те обича, но напоследък прекарваш прекалено много време с други жени и тя мисли, че не я обичаш.
На Хю му допадаше идеята да внуши на Талис, че е мъдър, но всъщност му повтаряше думите на Уил.
Талис огледа тълпата. Кали бе толкова далеч, че едва я видя. Уил му бе казал същото като Хю сега, но тогава Талис се изсмя. Кали вечно си мислеше, че той, Талис, не я обича. По-рано, когато му загатваше подобна глупост, той обикновено й отвръщаше с физически действия, а не с думи. Най-малкото съмнение, че не тя е причина за неговото съществуване, бе така абсурдно, че само да му намекнеше подобно нещо — и той я вдигаше на ръце, хвърляше я в потока или каруца, пълна с плодове, понякога дори на ниските клони на дърво. За пръв път я хвърли сред кравите — бяха на пет години — и Мег веднага реши да го напердаши. Но Кали застана между него и пръчката и заяви: „Талис ме обича“, и не позволи на Мег да докосне момчето.
— Върви, момче — подкани го Хю нежно. — Не ме питай защо, но жените обожават мъже, които заради тях се правят на глупаци. В двубой може да събориш двеста души от коня и пак да не получиш и един поглед от жената, която искаш да впечатлиш. А понякога се подхлъзнеш на огризка от ябълка и се строполиш по стълбите, и тя вече се влюбила в теб.
Талис отново се разсмя — даде си сметка колко верни са думите на Хю.
— И, момче, каквото и да правиш, кажи й, че имаш нужда от нея. Най-обичат да чуват това.
В погледа на Талис се четеше „Защо?“, но Хю само сви рамене.
— Хайде, върви. Дръж се като селския идиот. Гордостта е самотен приятел.
— Но лорд Джон… — започна Талис. — Другите момичета ще… — той млъкна, осъзнавайки, че е на път да постъпи като Хю някога. — Да, разбирам.
Накани се да тръгне, но рязко се спря и попита:
— Наистина ли имаше червенокосо момиче?
— Да — увери го Хю с искрен глас. — И аз не се борих за него.
Лесно ще спечели пак Кали, мислеше си Талис. Разбира се, че не се интересува от онзи бледокос самохвалко, след когото припка сега. Добре де, може и да не й е обръщал особено внимание напоследък, но си има уважителни причини. А и тя не прекарва времето си с него — и то без да има причина.
Нещо в него му подсказваше, че ако може, тя щеше да е при него, но бе натоварена със задачата по цял ден да се грижи за онази противна градина. Талис я посети и втори път, в компанията на четири жени, ала Кали не реагира по очаквания начин. Не показа нрава си — не се бори за него. Държа се направо презрително и към него, и към свитата му от богато облечени жени.
— Те ли ти помагат да се обличаш? Къпят ли те? — попита го тя.
— Стига да пожелая — не й остана длъжен той, стараейки се да я разгневи.
Но тя не се ядоса. Напротив — ядоса се той.
— Какво ти става? — попита я раздразнено.
Тя го погледна с повдигнати вежди, сякаш знаеше точно какво иска да чуе от нея.
— Жената е готова да умре за мъж, който я иска, но не желае да си има работа със страхливец.
Не разбра какво иска да каже, но тонът й го влуди. Тръгна си. Избягваше я, сигурен, че тя скоро ще го потърси и ще се извини, загдето го е нарекла страхливец. Ала Кали не дойде да моли за прошка и Талис откри, че с всеки изминат ден силите му намаляват. Само преди седмици бе най-силният човек в имението Хадли, а сега се взираше във всяка сянка, да не би Кали да се крие там. Чудеше се какво прави горе на хълма по цял ден с оня… оня човек, който се влачи при нея. Знаеше, че нощем плаче. Щом е толкова нещастна, защо не идва? Защо не постъпи като онази Кали, когато той флиртува с циганката? Тогава обърна сергията със стоката върху главата му.
Сега Талис искаше нещата да са каквито бяха. Копнееше за силата, вдъхвана му от Кали. Беше абсурдно, разбира се, защото не е възможно силата му да зависи нейното присъствие, но, от друга страна, сякаш е тъкмо така.
Какво може да стори, за да я спечели пак, чудеше се той. Нещо бързо и лесно, което няма да го затрудни особено.
Докато си проправяше път през тълпата, видя мъж с дресирани маймуни, готов да започне номера си на сцената. Веднъж той и Кали се измъкнаха от Уил, за да гледат точно такъв изпълнител, появил се в селото. Когато Уил бе с гръб към тях, Кали открадна най-хубавите плодове от сергията, напълни цяла кофа и ги отнесоха на маймунките. Докато ги хранеше, се смееше от удоволствие и с любопитство оглеждаше малките им розови ръчички, които се бутаха в пръстите й. Наговори им разни глупави неща — в смисъл, че се нуждаят от любов и й се ще да ги отведе вкъщи. А Талис и обърна внимание, че те няма да са й от голяма полза, дори ще бъдат направо безполезни, освен ако не ги обучи да доят кравите например — задължение, което Талис ненавиждаше.
Читать дальше