Джуд Деверо - Спомен

Здесь есть возможность читать онлайн «Джуд Деверо - Спомен» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Спомен: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Спомен»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Хейдън Лейн е преуспяваща авторка на любовни романи. Жена на средна възраст, която се опитва да разбере защо все още не е срещнала мъжа на живота си и е влюбена в образа на мъж , който съществува само в мечтите й. За новата си книга Хейдън решава да се посъветва с екстрасенс. Той й казва, че в предишния си живот тя е била лейди де Грей, жена, която имала много любовници, но една нощ изчезва безследно. Хейдън е заинтригувана и решава да се върне в миналото, пренебрегвайки съвета на екстрасенса си, тя не оставя нещата дотук…

Спомен — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Спомен», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Според мен гордостта оставя леглото празно. Тази девойка те обича, но напоследък прекарваш прекалено много време с други жени и тя мисли, че не я обичаш.

На Хю му допадаше идеята да внуши на Талис, че е мъдър, но всъщност му повтаряше думите на Уил.

Талис огледа тълпата. Кали бе толкова далеч, че едва я видя. Уил му бе казал същото като Хю сега, но тогава Талис се изсмя. Кали вечно си мислеше, че той, Талис, не я обича. По-рано, когато му загатваше подобна глупост, той обикновено й отвръщаше с физически действия, а не с думи. Най-малкото съмнение, че не тя е причина за неговото съществуване, бе така абсурдно, че само да му намекнеше подобно нещо — и той я вдигаше на ръце, хвърляше я в потока или каруца, пълна с плодове, понякога дори на ниските клони на дърво. За пръв път я хвърли сред кравите — бяха на пет години — и Мег веднага реши да го напердаши. Но Кали застана между него и пръчката и заяви: „Талис ме обича“, и не позволи на Мег да докосне момчето.

— Върви, момче — подкани го Хю нежно. — Не ме питай защо, но жените обожават мъже, които заради тях се правят на глупаци. В двубой може да събориш двеста души от коня и пак да не получиш и един поглед от жената, която искаш да впечатлиш. А понякога се подхлъзнеш на огризка от ябълка и се строполиш по стълбите, и тя вече се влюбила в теб.

Талис отново се разсмя — даде си сметка колко верни са думите на Хю.

— И, момче, каквото и да правиш, кажи й, че имаш нужда от нея. Най-обичат да чуват това.

В погледа на Талис се четеше „Защо?“, но Хю само сви рамене.

— Хайде, върви. Дръж се като селския идиот. Гордостта е самотен приятел.

— Но лорд Джон… — започна Талис. — Другите момичета ще… — той млъкна, осъзнавайки, че е на път да постъпи като Хю някога. — Да, разбирам.

Накани се да тръгне, но рязко се спря и попита:

— Наистина ли имаше червенокосо момиче?

— Да — увери го Хю с искрен глас. — И аз не се борих за него.

Глава тридесет и пета

Лесно ще спечели пак Кали, мислеше си Талис. Разбира се, че не се интересува от онзи бледокос самохвалко, след когото припка сега. Добре де, може и да не й е обръщал особено внимание напоследък, но си има уважителни причини. А и тя не прекарва времето си с него — и то без да има причина.

Нещо в него му подсказваше, че ако може, тя щеше да е при него, но бе натоварена със задачата по цял ден да се грижи за онази противна градина. Талис я посети и втори път, в компанията на четири жени, ала Кали не реагира по очаквания начин. Не показа нрава си — не се бори за него. Държа се направо презрително и към него, и към свитата му от богато облечени жени.

— Те ли ти помагат да се обличаш? Къпят ли те? — попита го тя.

— Стига да пожелая — не й остана длъжен той, стараейки се да я разгневи.

Но тя не се ядоса. Напротив — ядоса се той.

— Какво ти става? — попита я раздразнено.

Тя го погледна с повдигнати вежди, сякаш знаеше точно какво иска да чуе от нея.

— Жената е готова да умре за мъж, който я иска, но не желае да си има работа със страхливец.

Не разбра какво иска да каже, но тонът й го влуди. Тръгна си. Избягваше я, сигурен, че тя скоро ще го потърси и ще се извини, загдето го е нарекла страхливец. Ала Кали не дойде да моли за прошка и Талис откри, че с всеки изминат ден силите му намаляват. Само преди седмици бе най-силният човек в имението Хадли, а сега се взираше във всяка сянка, да не би Кали да се крие там. Чудеше се какво прави горе на хълма по цял ден с оня… оня човек, който се влачи при нея. Знаеше, че нощем плаче. Щом е толкова нещастна, защо не идва? Защо не постъпи като онази Кали, когато той флиртува с циганката? Тогава обърна сергията със стоката върху главата му.

Сега Талис искаше нещата да са каквито бяха. Копнееше за силата, вдъхвана му от Кали. Беше абсурдно, разбира се, защото не е възможно силата му да зависи нейното присъствие, но, от друга страна, сякаш е тъкмо така.

Какво може да стори, за да я спечели пак, чудеше се той. Нещо бързо и лесно, което няма да го затрудни особено.

Докато си проправяше път през тълпата, видя мъж с дресирани маймуни, готов да започне номера си на сцената. Веднъж той и Кали се измъкнаха от Уил, за да гледат точно такъв изпълнител, появил се в селото. Когато Уил бе с гръб към тях, Кали открадна най-хубавите плодове от сергията, напълни цяла кофа и ги отнесоха на маймунките. Докато ги хранеше, се смееше от удоволствие и с любопитство оглеждаше малките им розови ръчички, които се бутаха в пръстите й. Наговори им разни глупави неща — в смисъл, че се нуждаят от любов и й се ще да ги отведе вкъщи. А Талис и обърна внимание, че те няма да са й от голяма полза, дори ще бъдат направо безполезни, освен ако не ги обучи да доят кравите например — задължение, което Талис ненавиждаше.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Спомен»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Спомен» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Джуд Деверо
Джуд Деверо - Джудит
Джуд Деверо
Джуд Деверо - Сърце от лед
Джуд Деверо
Джуд Деверо - Тайны
Джуд Деверо
Джуд Деверо - Золотые дни
Джуд Деверо
libcat.ru: книга без обложки
Джуд Деверо
Джуд Деверо - Озарение
Джуд Деверо
Джуд Деверо - Ласковый обманщик
Джуд Деверо
Джуд Деверо - Бархатный ангел
Джуд Деверо
Отзывы о книге «Спомен»

Обсуждение, отзывы о книге «Спомен» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x