Джуд Деверо - Спомен

— За твое сведение, другите мъже не са егоисти като теб. Понякога извеждат жената и правят, което иска тя. Не всички са себични като теб. Точно сега Алейн с удоволствие ще разглежда коприните и кадифетата, нали Алейн?

— Ами… ъ… Аз…

— Ето, видя ли, господин син-на-Джон-Хадли, че иска да гледа платове. Ако реша цял ден да разглеждам коприни, Алейн с удоволствие ще остане при мен. Някой като теб дали може да разбере подобно великодушие?

Талис нямаше ни най-малка представа за какво приказва Кали. Започваше да си мисли, че зъл дух я е обладал. Онази Кали, която познаваше, би предпочела да гледа книги и въжеиграчи, а не купища платове. Какво става днес?

Кали схвана, че Талис не я разбира. Стисна юмруци и го загърби.

— Хайде, Алейн. Да отидем да погледаме мечката и кучетата.

— Но от това ще ти прилошее — обади се Талис зад гърба й с искрена загриженост в гласа. — Ти ненавиждаш да гледаш как се наранява животно.

Тя се извърна:

— Ненавиждам теб! Теб и твоята самоувереност, че ти принадлежа и знаеш всичко за мен. Нищо не знаеш. Абсолютно нищо. Харесва ми да гледам хапането на мечка. Това състезание изисква умение и дързост и Алейн знае, че вълненията ме привличат. Не съм скучна, безжизнена, превзета девойка за каквато ме мислиш. А сега искам да ни оставиш на мира. Всъщност на желая да те виждам повече през живота си.

Тези думи предизвикаха усмивката на Алейн. С всяка измината минута Кали ставаше все по-хубава. От гнева скулите й порозовяха, а очите й блестяха — превръщаше се почти в красавица.

Най-после думите й като че ли стигнаха до това момче Талис, защото не я последва. Наложи се Алейн да потича, за да я догони.

Напълно убеден, че я е спечелил след словесен двубой, Алейн подхвана:

— Мечките и кучетата са насам.

Тя го погледна с ужас.

— Нямам никакво намерение да гледам как мечка се бие с кучета. Ненавиждам кървавите спортове.

— Но ти каза… Заяви на онова момче… Мислех…

— Никога ли не можеш да довършиш едно изречение? — попита тя войнствено. — Ти да не би наистина да смяташ, че жените не са достатъчно интелигентни да прочетат една книга? Да не мислиш, че всички жени си пропиляват живота като теб: изтегнат под дървото ме зяпаш как копая? Само за това ли си въобразяваш, че ме бива?

— Не… Искам да кажа…

— Да. И какво искаш да кажеш? Хайде. Говори.

Алейн си пое дълбоко дъх. Ако не бяха примамливите суми, които лейди Алида му предлагаше, за да седи при момичето, щеше да си отиде още сега. Нека си е за Талис — щеше да го благослови. Двамата са достойни един за друг.

— Искаш ли чаша вино? — попита Алейн свъсено. — Или да ти купя цяла каруца с пиене, за да се удавиш в него?

За негово смайване Кали избухна в смях. Цял живот Алейн се опитваше да спечели жените, затова пазеше саркастичните забележки за себе си. Жените си падаха но сладките слова, а не но остри хапливи подмятания, затова бе шокиран, когато Кали се зарадва на язвителната му забележка.

Нямаше никаква представа, че и Талис би казал нещо подобно. Щом Кали бе в лошо настроение, Талис винаги предлагаше нещо невероятно, за да я развесели — например да я удави в мед или да я свари в захарен сироп. Един горещ ден, когато бяха на дванадесет, тя бе прекалено кисела за неговия вкус, затова той я метна в каруца с праскови, като каза, че има нужда от нектара, за да омекоти характера си.

Всичко, което Алейн си помисли, когато тя се разсмя, бе, че той наистина е много умен мъж.

На няколко метра зад тях Талис стисна зъби; ноктите му се забиха в дланите, когато сви ръце в юмруци. Познаваше кога смехът на Кали е истински и кога — не. Досега цялото й внимание бе насочено към него, Талис. Беше наясно, че не харесва бледокосия фукльо. Но щом се отдалечиха, тя се засмя на нещо, което той каза. Истински се разсмя. Досега само той я бе карал да се смее така. Нито Уил, нито Мег, нито който и да било от селото, което продължаваше да счита за свой дом, никой никога не успя да я разсмее по този начин. Обикновено тя стоеше близо до него, разчиташе на него за всичко споделяше с него.

Но сега очевидно предпочиташе друг.

Да върви по дяволите, помисли си Талис. Щом тя не го иска, и той не я иска.

Обърна се непохватно. Нека се наслаждават един на друг, помисли си той. Нека да прекарат заедно до края на света.

Беше така заслепен от гняв, че се препъна и почти падна. Бе загубил обичайната си гъвкавост и енергична походка; вече губеше и чувство за равновесие.

— Извинявай — Талис чу гласа на Хю Келън, защото се бе препънал тъкмо в неговия крак. Но тонът на рицаря подсказваше, че извинението не е истинско. — Какво се луташ наоколо? Денят е прекрасен, ето толкова хубави момичета, а ти имаш вид, сякаш си готов да започнеш война.