Джуд Деверо - Спомен

— Да, така е — тутакси потвърди Джон и погледна Хю очаквателно. Бяха твърде отдавна заедно, за да има желание да си играят на криеница.

— Кажи на Талис, че красотата на Кали предизвиква смут сред младите мъже и искаш да я защитиш като именно той я пази. Да я държи близо до себе си и да внимава никой друг да не я докосне.

Джон единствено успя да премигне насреща.

— Красота? Та това момиче е бледо като корема на риба. Не бих я различил от дъще… от половината момичета наоколо.

Хю си наложи да не се усмихне, тъй като току-що бе получил отговор на много от въпросите си. Точно както бе подозирал, Талис не бе син на Джон Хадли.

— Талис не вижда, че момичето не е красиво. За него тя е възхитителна.

— Ще прозвуча като глупак, ако му го кажа — дърпаше се Джон. — Ще ми се изсмее.

— Няма! — очите на Хю светнаха. — Ще ти дам най-добрия си кон, ако го стори.

Говореше за дорестия кон, с който се сдоби преди две години и на който Джон бе хвърлил око.

— Готов съм да се обзаложим.

— А ако аз изляза прав, какво ще получа? — попита Хю с игриви пламъчета в очите. Но щом видя, че Джон свъси вежди, добави: — Разбира се — привилегията да ти служа.

И си тръгна, като си помисли — ето защо Джон Хадли никога няма да има предаността или обичта на някого.

— Не, благодаря — отказа Кали на Талис с цялото високомерие, което успя да събере. — Бих предпочела да отида с Алейн.

Тримата бяха на селския панаир. Обикновено спокойните улици сега тътнеха от търговци, акробати и виковете на пазачите на ястреби. И богати, и бедни щъкаха навред.

— Трябва да те пазя — настояваше Талис. Сравнен с изправения му гръб, всеки дъб би изглеждал като гега. — Лорд Джон ми нареди да те пазя.

— От кого? — сряза го Кали. — От нежелани кавалери като теб ли?

Алейн се наду, за да изглежда по-висок. Поне две години по-голям от Талис, той имаше определено повече опит с жените.

— Хайде, Каласандра — подкани я той и я хвана за ръката.

— Не я наричай така! — изкрещя Талис, като отмести ръката на Алейн от Кали. — И изобщо — никак не я наричай. Кали, трябва да дойдеш с мен.

Тя гледаше Талис свирепо.

— Не трябва да идвам с теб нито сега, нито никога. Хайде, Алейн. Да вървим.

Почувствал се победител — като си го обясняваше с изключително красивите си черти, — Алейн отново хвана Кали за ръката.

— Пусна я! — достатъчно високо каза Талис, за да привлече погледите на околните.

Кали застана между Талис и Алейн, но докато се инатеше на Талис, се дръпна от Алейн.

— Какъв си ми ти? Нито баща, нито брат. Всъщност никакъв не си ми. Никакъв. Нямаш право да ми нареждаш какво да правя. Върви си и ни остави.

И Кали запретна поли; вкопчи се в ръката на Алейн и двамата се отдалечиха.

Талис остана загледан след тях. Кипеше от гняв. Как смее тя, мислеше той. Как може да се отнася така с него? Особено след всичко, което стори, за да са заедно? Изпълнява неотклонно желанията на лейди Алида, търпи цяла тълпа безмозъчни, хихикащи момичета, които не само му пречат да тренира или да учи, но и постоянно настояват да прави какво ли не за тях. „Тази игла е много тежка“ — беше изчуруликала една от тях и така завъртя очи, че Талис непременно трябваше да остане очарован.

Със свито сърце Талис си спомняше за дните, когато бяха заедно с Кали, когато не се налагаше непрекъснато да е толкова възпитан. Ако му се мълчеше, можеше да мълчи с часове, ако му се говореше, можеше да говори безспир. И — което беше най-хубавото — не се налагаше да й прислужва: да й донася или отнася разни неща. Нищо от глупостите, които тези превзети натруфени жени постоянно изискваха от него.

Сега, мислеше си той, трябва да наруши заповедите на сър Джон Хадли и да я остави на мира. Щом мъжете така се превъзнасят по нея заради… заради нейната красота, защото според него тя е най-красивата на света, това не го засяга. Нека онзи кльощав бледолик младеж, за който се е вкопчила, да се грижи за нея.

Но въпреки тези разсъждения Талис тръгна след тях.

— О, Алейн, колко добре го измисли — рече Кали и като отметна глава назад, косата й се закачи в колана.

— Позволи ми — предложи Алейн, готов да зарови жадни ръце в буйните коси на Кали, за да й помогне да ги освободи.

Талис се появи изненадващо с извадена кама, готов да отреже ръката му, стига само да докосне косата на Кали.

Кали разбра какво ще последва.

— Само ме докосни, и ще съжаляваш — скастри го тя.

— Защо си я разпуснала така? Защо не я прибереш под бонето?